Разлика между версии на „Шишманови“

м
интервал; козметични промени
No edit summary
м (интервал; козметични промени)
 
== Произход ==
[[ImageФайл:Sisman vidin.jpg|мини|ляво|160п|Манол Шишманоглу]]
Името – идентично с това на една от средновековните български царски династии – [[Шишмановци]], кара много изследователи да подозират, че видинските първенци действително произхождат от старите царе. Първото сведение в този дух датира още от 1848 г. и е дадено от унгарския писател-емигрант [[Габор фон Егреши]]: ''„Ние ще видим по-значимите градове на страната... може би и резиденцията на нейните някогашни князе, внукът на един от които Шишман (сега той се нарича Шишманович; той е вечния банкер на видинските паши) е тук във Видин търговец, има също и в Темешвар един склад, а неговият прадядо и последен български крал бил победен и убит от султан Баязид в края на XIV в.“''
 
[[FileФайл:Z sismanov.jpg|мини|160п|Зико Шишманоглу]]
 
През [[1916]] г. Емануил Ал. Шишманов съобщава на своя братовчед проф. [[Иван Шишманов]], че фамилията им брои вече 324 г. Ако приемем това сведение за точно, можем да заключим, че началото на Шишманови е по някакъв начин пряко свързано с избухването на [[Първо търновско въстание|Първото търновско въстание]], начело на което застава [[Шишман III]], мним или реален потомък на средновековните [[Шишмановци]]. И че вероятно именно разгромът на въстанието е накарал семейството на този самозван княз да се пресели във Видин?<ref>[http://shishmanovi.wordpress.com/history/ Шишманови – първенците на Видин]</ref>
== Емануил Йоан Шишманоглу ==
{{основна|Емануил Шишманоглу}}
[[ImageФайл:Stavri sismanov.jpg|мини|ляво|160п|Страцимир (Ставри) Шишманов]]
Емануил (Мануил) Шишманоглу има четирима сина – Страцимир (Ставри)(1811 – 1877), Петрак, Александър (1812 – 1892) и Димитър (1833 – 1875) и няколко дъщери. Дьщерите му са Елена 1817 – 1889), Тинка, Севастица (1815 – 1885), Ефимия (1832 – 1916). Елена е баба на писателя Алеко Константинов. Синовете му станали помощници в търговията на баща си и му помогнали през 1835 г. да придобие австрийско поданство (а с него и защитата на австрийските консули от репресиите на турците). По-късно Страцимир заминал за унгарския град [[Темешвар]], Димитър за [[Свищов]], а Петрак и Александър останали във Видин. Емануил Шишманоглу бил в делови връзки с врачанина [[Димитраки Хаджитошев]] и през 1824 г. го подкрепил в борбата срещу гръцкия владика [[Методий Врачански|Методий]] във [[Враца]]. По подобен начин заедно със синовете си той застава начело на борбата срещу гръцкия видински митрополит Кирил. В хода на конфликта, митрополитът успява да наклевети фамилията и да издейства заточение на стария Шишманоглу. Въпреки застъпничеството на австрийския посланик и австрийското външно министерство, фамилията се принуждава да похарчи голяма част от своето състояние за освобождаване на бащата. Той се завръща във Видин и семейството отново се отдава на своята търговия. През 1848 г. умира Петрак Шишманов. За голямата популярност и влиянието на фамилията в цяла [[България]] говори фактът, че в негова памет [[Петко Славейков]] и [[Кръстьо Пишурка]] написват две стихотворения.
 
== Александър Ем. Шишманов ==
[[FileФайл:Alexander Shishmanov.jpg|мини|160п|Александър Шишманов]]
{{основна|Александър Шишманов}}
От синовете на Емануил Шишманоглу интересна е съдбата на Александър. Той завършва търговската гимназия в [[Банат]]. Към 1842 г. след пореден скандал с митрополит Кирил той е принуден да се установи в [[Свищов]], където се утвърждава като виден обществен деец. Заради политическата си активност през 1870 г. е принуден да емигрира в [[Румъния]], откъдето се завръща след [[Освобождението]]. В периода 1883 – 5 г. е избран за кмет на Свищов. Александър Шишманов е баща на трима сина – Алеко, Емануил и Борис. Александьр Шишманов има и три дьщери: Ефимия, Екатерина и Елена.
 
== Димитър Ем. Шишманов ==
[[ImageФайл:D.shichmanov.1.jpg|мини|ляво|160п|Димитър Ем. Шишманов]]
Най-малкият син на Шишманоглу – Димитър, също завършва търговската гимназия в Банат. По-късно постъпва като доброволец в австрийската армия и през 1848 г. се сражава под ръководството на [[Йозеф Радецки]] при [[Новара]]. След завръщането си в България той се отдава на търговия и комисионерство в Свищов. От него, който е ту войник, ту учител и търговец, ту писател, са излезли и два печатни труда, именно една „фантазия в три действия“ – „Добродетел и злоба“ и една защита на женските права – „Няколко думи за длъжностите на мъжа“. Докаран почти до фалит, той е принуден да стане учител в родния си Видин. Умира именно там през 1875 г., като оставя сьпругата си Неделя, двамата си сина (Иван и Емануил) и дьщеря си (Мара) в крайна бедност.
 
== Проф. Иван Д. Шишманов ==
{{основна|Иван Шишманов}}
[[FileФайл:Ivan Shishmanov.jpg|мини|160п|Проф. Иван Шишманов]]
По-големият от тях, Иван Шишманов, е роден в Свищов през 1862 г. Въпреки ранната смърт на баща си и бедността, успява да получи много добро образование. Благодарение на унгарския пътешественик [[Феликс Каниц]] учи в Педагогическото училище във [[Виена]] (1876 – 1882), следва философия и литература в [[Йена (град)|Йена]] (1884), в [[Женева]] (1885 – 86) и защитава докторат в [[Лайпциг]] (1888). След завръщането си в България, той става един от основателите на [[Софийския университет]] и професор по всеобща литературна и културна история, както и по сравнителна литературна история. Последователно той е подначалник, началник на отделение и главен инспектор в [[Министерството на народното просвещение]], а през периода 1903 – 1907 г. и министър, в правителствата на [[Рачо Петров]] и на [[Димитър Петков]]. Името му като министър се свързва с основаването и развитието на редица културни институти ([[Народния театър]], [[Музикалното училище]], [[Художествената академия]], [[Етнографския музей]], читалища, библиотеки и изложби). През 1918 г. Иван Шишманов става и първият български посланик в за кратко освободената [[Украйна]]. Връзката му с Украйна е много силна и заради съпругата му Лидия, която е дъщеря на големия украински професор [[Михайло Драгоманов]] (1841 – 1895). Двамата се запознават в Женева през 1885 г. и остават неразделни до смъртта на Шишманов в норвежката столица [[Осло]] през 1928 г. Последовател и наследник на Иван Шишманов в научното поприще е [[Михаил Арнаудов]].
 
== Д-р Асен Шишманов ==
{{Основна|Асен Шишманов}}
[[КартинкаФайл:As_shishmanov.JPG|мини|ляво|160п|Д-р Асен Шишманов]]
Асен Шишманов е роден през [[1848]] г. в австрийския град [[Темешвар]], [[Банат]], в семейството на влиятелния български търговец [[Срацимир Шишманов]] и съпругата му Рахила, по баща Йованович. През [[1873]] г. той завършва медицина във [[Виена]] и защитава докторат. Д-р Асен Шишманов като лекар в Темешвар и като ординатор във виенската болница Рудолфшпитал. След [[Освобождението]] д-р Шишманов идва в България като главен лекар на [[София]] и член на първия Медицински съвет ([[1879]] – [[1880]]). Работи като общо практикуващ лекар, а също и като старши лекар в [[Университетска болница „Александровска“|Александровската болница]]. През [[1884]] г. той прави първата в България трахеотомия, много трудна и смела за времето си операция. През следващата [[1885]] г. Асен Шишманов става един от учредителите на Българското дружество на [[Червен кръст|Червения кръст]]. Като популярна фигура сред хората, д-р Асен Шишманов започва да се занимава и с политика. След пристигането си в София той е избран за общински съветник от името на [[Либерална партия|Либералната партия]]. През следващите години Шишманов се сближава с [[Драган Цанков]] и остро се противопоставя на т.нар. [[Режим на пълномощията]], оказвайки публичен натиск над [[княз]] [[Александър Батенберг]] за да го отмени. През [[1884]] г. Асен Шишманов е избран за народен представител, а през [[1884]] г., се отцепва от либералите и заедно с Драган Цанков поставя началото на нова проруска политическа формация. По време на кризата след абдикацията на княз Батенберг, Цанков е сред авторите на молба до турския султан, в която се иска неговата намеса за уреждане на ситуацията чрез окупация. Този ход силно компрометира Цанков и неговите привърженици и при управлението на [[Стефан Стамболов]], д-р Шишманов е принуден да се оттегли от политиката и да напусне България. Асен Шишманов умира през [[1894]] г., едва на 46-годишна възраст и все още в изгнание в Цариград.
 
 
== Родословно дърво ==
[[FileФайл:L'arbre généalogie de la famille Chichmanoglu.png|thumbмини|780px|centerцентър|Родословно дърво на Шишманови]]
 
== Бележки ==
 
== Източници ==
* Димитров, Д., Родът Шишманови в нашата културна история, В: в-к „Литературен вестник“, бр. 2, 2006;
* Ников, П., Видинските първенци Шишманоглу, В: ИИДС, кн. XIII, 1933;
* Ташев, Т., Министрите на България 1879 – 1999, С., 1999.
 
== Външни препратки ==