Поетика на пространството: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 2:
„'''Поетика на пространството'''“ е [[книга]] от [[Гастон Башлар]], публикувана през [[1958]] г. Башлар излага в нея някои от идеите си за литературата, също прилага метода на [[феноменология]]та към [[архитектура]]та, основавайки анализа си не на обявените първоизточници (както е тенденцията в [[Просвещение]]то в мисленето за архитектурата), а на изживени усещания за архитектурата. По този начин той стига до разглеждане на видовете пространства като таван, мазе, чекмедже и др. подобни. Тази книга неявно кара архитектите да основават работата си на усещанията, които тя ще предизвика, и по-малко на абстрактни логични основи, които биха или не биха могли да повлияят зрителите и потребителите на архитектурата.
:"В своята „Поетика на пространството“ Гастон Башлар пише: „Образът на дома се налага като топография на нашето най-интимно същество.“ И още: „Живее интензивно само този, който е успял да се прикъта някъде.“ (Димчо би казал – „пристан и заслона“). И на друго място Башлар определя дома като „съкровеност на убежището“. Но у Башлар, който свързва дома със стаите, колибата, гнездото, раковината, чекмеджето, сандъците и шкафовете, доминира представата за дома преди всичко като убежище от външните сили, като закрила на човека от враждебните стихии на природата и обществото, представата за Дома като „укритие“ и „затвореност“. Няма съмнение, че това е вече представата на модерния човек, на отчуждения човек, който има зад гърба си една дълга урбанистична и „стайна“ традиция."
::- [[Светлозар Игов]], Димчо Дебелянов, [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=295&WorkID=11484&Level=3 Домът на бездомника] в ''Българска литература XX век
{{Архитектура-мъниче}}▼
[[Категория:Теория на архитектурата]]
[[Категория:Книги]]
▲{{Архитектура-мъниче}}
| |||