Юлий Непот: Разлика между версии

м
интервал; козметични промени
м (Unlinked: Непот)
м (интервал; козметични промени)
| име=Юлий Непот
| описание=западноримски император
| изображение за личността=[[FileФайл:Tremissis Julius Nepos-RIC 3221.jpg|220px]]
| описание на изображението=Монета с изображение на Юлий Непот
| управление=юни [[474]]- август [[475]] /до [[480]] в изгнание
| майка=
}}
'''Юлий Непот''' ({{lang-la|Julius Nepos}}) е един от последните [[император]]и на [[Западната римска империя]], управлявал от [[474]] до [[475]] г. (номинално до [[480]] г.).
 
Непот е син на [[Непоциан (генерал)|Непоциан]], главнокомандващия войската ([[magister militum]]) при император [[Майориан]]; майка му била сестра на [[Марцелин (генерал)|Марцелин]], управителя на [[Сицилия]] и [[Далмация]]. От чичо си Непот наследява управлението на далматинското крайбрежие. Женен е за една от племенниците на източния император [[Лъв I (император)|Лъв I Тракиец]], откъдето дошъл и прякора му Непот („племенник“).
 
През 473 г. получава титлата „''patricius''“. Вероятно още през пролетта на 474 г. e издигнат за ''[[Цезар (титла)|Цезар]]'' от източния император [[Лъв II]] и [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] в [[Равена]] притив слабия западен император [[Глицерий]]. След неговото смъкване той получава на 24 юни в [[Рим]] титлата [[Август (титла)|Август]] („''Augustus''“).
 
== Възкачване ==
Когато Лъв I отказва да признае легитимността на [[Глицерий]] през 474 г., назначава Юлий Непот за император на Западната Римска империя и го изпраща да поеме управлението в Италия. С пристигането на Непот в [[Равена]], [[Глицерий]] преценява че войските му не са достатъчни за да победи, поради което абдикира доброволно и се предава през юни 474 г. Животът му е пощаден и той е изпратен като [[епископ]] в [[Сплит|Салона]].
 
Непот се постарал да изглежда като един от малкото дейни западни императори, но отношенията му със [[Сенат]]а в Рим не били добри. По време на неговото кратко властване, [[Ойрих]], предводителят на [[вестготи]]те, окончателно обявява, че неговата държава не е вече федеративно кралство в състава на Империята, а напълно самостоятелна страна и обсажда [[Клермон Феран|Арверн]] - главния град на областта [[Прованс]] (бивша [[Нарбонска Галия]]). Непот е принуден да сключи нов мирен договор с вестготите, съгласно който признава териториалните претенции на [[варвари]]те над този регион.
 
== Сваляне ==
Фатална грешка на Непот се оказва назначаването на [[Флавий Орест]] за [[магистър милитум]] /магистър на армията/. Последният, след като приема командването през август 475 г., за да води войната против [[вестготи]]те, достигайки Равена провъзгласява за император десетгодишния си син [[Ромул Августул]] /тъй като бидейки германец не могъл да заеме този пост сам/. Непот напуска Италия и се укрива в Далмация, като фиктивно продължил да бъде признаван за император в [[Галия]] и други провинции на Западната империя.
[[FileФайл:Vandali.jpg|thumbмини|270px|Разпадане на Западната Римска империя след 476 г.]]
 
=== Изгнание ===
През следващата 476 г. германският вожд [[Одоакър]] изявил претенции за владения в Италия и поради несъгласието на Орест превзел Равена, екзекутирал Орест и изпратил сина му Ромул Августул при негови богати роднини в Южна Италия. След като установил контрол над цяла [[Италия]], Одоакър изпратил писмо на новия източен император [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] с молба да бъде назначен за управител на полуострова. Зенон се съгласил при условие че, Одоакър признае върховенството на Непот като западен император. Одоакър се съгласил. Така фактически, въпреки че Италия се контролирала от Одоакър, Юлий Непот фиктивно продължавал да се счита за император и в Италия и Галия били сечени монети с негово изображение.
 
Предполага се, че Непот е опитал да си възвърне контрола над Италия, което предизвикало недоволството на Одоакър. На [[9 май]] 480 г. Непот бил убит от двама свои приятели, подкупени може би от неговия стар враг Глицерий. Веднага след смъртта на Непот, Одоакър завзел Далмация под предлог, че отмъщава на убийците му и изпратил императорските [[инсигнии]] в [[Константинопол]], а Глицерий направил епископ в [[Милано|Медиолан]].
 
Император Зенон взел решение да не назначава нов западен император, оставайки по този начин единствения владетел на империята.
 
== Литература ==
* Alexander Demandt, ''Die Spätantike''. 2. Auflage. München 2007.
* Dirk Henning, ''Periclitans res Publica. Kaisertum und Eliten in der Krise des Weströmischen Reiches 454/5-493''. Stuttgart 1999.
* Arnold Hugh Martin Jones, ''The Later Roman Empire 284–602. A Social, Economic and Administrative Survey''. 3 Bände, Oxford 1964, S. 244 f.
 
== Външни препратки ==
{{Commons|Julius Nepos}}
 
* [http://www.roman-emperors.org/nepos.htm Ralph W. Mathisen, "Julius Nepos (19/24 June 474 – [28 August 475 – 25 April/9 May/22 June 480)"]
 
{{пост начало}}