Разлика между версии на „Пожар в Райхстага“

м
замяна с n-тире
м (с.г.--> същата година)
м (замяна с n-тире)
А. Хитлер и Х. Гьоринг заявяват, че това е заговор на [[комунист]]ите. Събитието е използвано от режима на Хитлер, който става канцлер само месец по-рано, за да въведе диктаторски мерки в Германия: обявява извънредно положение и приканва президента [[Паул Хинденбург]] да подпише декрет, с който да отмени редица граждански права, залегнали във [[Ваймарска конституция|Ваймарската конституция]].
 
Забранена е Комунистическата партия на Германия (КПГ), започва усилено гонение на леви политици - за няколко дни са арестувани около 4000 комунисти, както и лидери на партии (социалдемократически и либерални), вкл. депутати. Анулиран е изборният вот от 5 март същата година за комунистите, като мандатите им са предадени на Нацистката партия. По този начин НСДАП и нейните съюзници събират необходимите 2/3 от гласовете и прокарват (441 гласа „за“, 84 гласа „против“) закона, дал на Хитлер неограничена власт за 4 години.
 
== Лайпцигски процес ==
[[Файл:Stamps of Germany (DDR) 1982, MiNr Block 068.jpg|мини|Г. Димитров на Лайпцигския процес, пощенска марка на [[ГДР]]]]
 
По палежа на Райхстага през септември - декември същата година в Лайпциг е проведен съдебен процес, останал в историята като [[Лайпцигски процес (1933)|Лайпцигски процес]].
 
Подпалвачът Маринус Ван дер Любе получава смъртна присъда от съда в Лайпциг и е екзекутиран.
 
== Други разследвания ==
До днес не е установена със сигурност причината за пожара в Райхстага. Поради сходството му с подобни пожари, избухнали при важни политически събития - повечето подготвени с цел катализиране на политическите процеси, остават силни подозренията, че този пожар не е еднолична акция, а е организиран от заинтересовани политически сили. Допълнително основание за това са също бързината, с която се разгаря пожарът, и неговият мащаб - цялата пленарна зала и други помещения.
 
След Лондонския контрапроцес продължават да се водят независими разследвания за установяване на истинските подбудители и организатори на палежа на Райхстага.
[[Файл:Reichstagfire1.jpg|200п|мини|Прозорецът, през който се предполага, че Ван дер Любе е влязъл в сградата на Райхстага]]
 
През 1946 г. Нахс Гизевиус (''Hans Gisevius'') - бивш служител на [[Гестапо]], заявява, че нацистите са истинските подпалвачи. Казва, че групенфюрер (тогава еквивалентно на „генерал“) Карл Ернст (''Karl Ernst'', 1930 - 1934), по заповед може би на Гьобелс, събира група бойци на SA начело с Найни Гевер (''Heini Gewehr''), която подпалва огъня. Германците Бахар (''Bahar'') и Кугел (''Kugel'') въз основа на архиви от Гестапо, съхранявани в Москва и станали достъпни след 1990 г., заявяват през 2001 г., че е почти сигурно, че подпалването е започнато от нацисти - група от 3 до 10 души от SA начело с Ханс Георг Гевер (''Hans Georg Gewehr'').
 
== Вижте също ==