Разлика между версии на „Пожар в Райхстага“

Забранена е Комунистическата партия на Германия (КПГ), започва усилено гонение на леви политици -– за няколко дни са арестувани около 4000 комунисти, както и лидери на партии (социалдемократически и либерални), вкл. депутати. Анулиран е изборният вот от 5 март същата година за комунистите, като мандатите им са предадени на Нацистката партия. По този начин НСДАП и нейните съюзници събират необходимите 2/3 от гласовете и прокарват (441 гласа „за“, 84 гласа „против“) закона, дал на Хитлер неограничена власт за 4 години.

По палежа на Райхстага през септември -– декември същата година в Лайпциг е проведен съдебен процес, останал в историята като [[Лайпцигски процес (1933)|Лайпцигски процес]].

До днес не е установена със сигурност причината за пожара в Райхстага. Поради сходството му с подобни пожари, избухнали при важни политически събития -– повечето подготвени с цел катализиране на политическите процеси, остават силни подозренията, че този пожар не е еднолична акция, а е организиран от заинтересовани политически сили. Допълнително основание за това са също бързината, с която се разгаря пожарът, и неговият мащаб -– цялата пленарна зала и други помещения.

През 1946 г. Нахс Гизевиус (''Hans Gisevius'') -– бивш служител на [[Гестапо]], заявява, че нацистите са истинските подпалвачи. Казва, че групенфюрер (тогава еквивалентно на „генерал“) Карл Ернст (''Karl Ernst'', 1930 -– 1934), по заповед може би на Гьобелс, събира група бойци на SA начело с Найни Гевер (''Heini Gewehr''), която подпалва огъня. Германците Бахар (''Bahar'') и Кугел (''Kugel'') въз основа на архиви от Гестапо, съхранявани в Москва и станали достъпни след 1990 г., заявяват през 2001 г., че е почти сигурно, че подпалването е започнато от нацисти -– група от 3 до 10 души от SA начело с Ханс Георг Гевер (''Hans Georg Gewehr'').