Поменици на българските владетели: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8808191 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 1:
'''Помениците на българските царе, царици, патриарси, йереи и заслужили християни''' са средновековни ръкописни текстове, които се четат по време на църковните служби. С тях се припомнят имената на допринеслите за църквата и държавата владетели и се почита тяхната памет. Най-известни са три български поменика: Боянски поменик, Погановски поменик и Зографски поменик. Поменици има и в [[Борилов синодик|Бориловия синодик]]
== Боянски поменик ==
{{Основна|Боянски поменик}}
Боянският поменик е запазен в открит от [[Виктор Григорович]] през [[1854|1845]] г. в [[Боянска църква|Боянската църква]] препис, датиран между [[1562]] г. и [[1612]] г. и направен в [[Драгалевски манастир|Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“]] от монаха от [[Тимишоара|Темешвар]] граматик Йов Касинец (Шишатовец). В него се поменават българските царе и царици, патриарси, ктитори и боляри от град София. Пази се в [[Руска държавна библиотека|Руската държавна библиотека]] в Москва, заедно с останалите ръкописи от някогашната сбирка на Григорович. В Боянския поменик е записано: {{цитат|Помени Господи благочестивите царе: Бориса царя, Симеона царя, Романа царя, Петра царя, Самуила царя, Радомира царя, Гавраила царя, Ясена царя, Калояна царя, Петра царя, Борила царя, Господина Шишмана царя, Ясена царя, Александра царя, Ивана Асена царя, Калимана царя, Михаила царя, Александра царя, Костадина царя, Симеона царя, Шегмона царя, Якова деспота царя, Георгия царя, Тертерия, неговия Михаила, неговия брат Страцимира царя, син Михаила царя, Кумана деспота царя, Теодора Светослава царя, Александра царя, Асеня царя, Страшимира царя, Владислава - неговия брат, Стефана царя, Константина царя, Фружина царя.|Боянски поменик}}
Ред 7:
Поменати са също имената на патриарси и митрополити.
== Погановски поменик ==
{{Основна|Погановски поменик}}
Погановският поменик представлява дървен триптих от ХVI в., произхождащ от [[Погановски манастир|Погановския манастир „Свети Йоан Богослов”]] при [[Цариброд]] (който е бил в територията на [[България]] до ноември 1920 г.). Принадлежи на Националния археологическия институт с музей към [[БАН]] и е изложен в криптата на храм-паметника [[Храм-паметник „Свети Александър Невски“|„Св. Александър Невски“]] в [[София]]. Написан е върху дъска с дължина 45 и ширина 20 см, разделена с вертикална черта на две колони. Лявата колона с хоризонтални черти е разделена на три и в нея са записани имената на българските царе, в дясната колона са записани имената на Константин и Елена и имената на йеромонасите от манастира. Според Константин Иречек имената Цурцу и Павел са добавени от по-късен преписвач.
Поменикът гласи:{{цитат|Проскомидия на [манастира] с(ве)т(и) Йоан Б(о)го(слов)Помени Г(оспод)и цара:Коностана.Помени г(оспод)и Борила цара.Симеона цара.Петра цара. Романа.Самоила цара.Радомира царя. И-Асена цара.(хор. черта)Гаврила царя. Калоана цара.Петра цара. Борила цара.Александра цара.Констан’дина цара.Симеона цара.И-Якова царя. Цур’цу.Георгия цара. Павла.Коумана деспота цара.Теретиа цара.Теод(о)ра цара.Тертия с(и)на му цара.Александра цара.Михаила’ цара.Александра цара.Асена цара.(хор. черта)Страцимира цара.Деспота Владислава.брата его.Стефана цара. госпо-Дина ‘его.и Шишмана цара.Асена цара.Костантина цара.Михаила цара брата его.Страцимира цара.Костантина.Асена цара.|Колона 1.}}{{цитат|Слова Помени г(оспод)и Д(у)шите на своите раби:Помени г(оспод)и бл(а)го-честивия цар Константина и госпожа Елена.А тези са йеромонаси:Йеромонаха Яков Йеромонаха Исидор Йеромонаха Теодосий и пр.|Колона 2.}}
== Зографски поменик ==
{{Основна|Зографски поменик}}
Поменикът е известен по данни на руския учен [[Александър Хилфердинг]]. Представлява препис от [[1502]] г., направен от по-стар български оригинал. Публикуван е от Йордан Иванов в "Поменици на български царе и царици" в [[1915]] г. като ''Първи зографски поменик'', негови продължения са ''Вторият зографски поменик'' за периода XVI-XVII в., също с имената на царете, йерарси и дарители на манастира, и ''Третият зографски поменик'', обхващащ периода [[1527]]-[[1728]] г. за йерарси и дарители на манастира, като са особено ценни за изясняване на селищната структура, населението и историята на тогавашните български земи, включително [[Поморавие]]то, [[Северна Добруджа]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Беломорие]]то.{{цитат|Помени, Господи, в православната вяра български царе: царя, Бориса, Симеон, Петър, Борис, Романа, Шишман, Давид, Самуила, Гаврила… Радомир, Самуила, Страцимира, Асеня, Калимана, Бориса, Димитрия, Давида, Симеона, Георгия, Михаила, Шишмана, Костадина, Асеня, Бориса, Ивана Асеня, Петра, Гаврила, Бориса, Шемгона, Михаила, Александра, Калимана, Бат.оя, Теодора, Страцимира, Ивана, Фружина, Романа, М......, Михаила, Анд(р)оника, Асеня, Радомира, Михаила, Димитрия, Константина, Александра, Михаила, Страцимира, Михаила, Петра.|Зографски поменик}}
Зографските поменици са интересни и с поменатите в тях царе и властели християни в българските земи в епохата след окончателното падане на България под турско владичество в [[1417]] г.
== Вижте също ==
* [[Именник на българските канове]]
* [[Български владетели|Хронология на българските владетели]]
* [[Борилов синодик]]
== Литература ==
* [[Константин Иречек]]. Погановский поменик. - Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, 7, 1884, [https://archive.org/stream/periodicheskosp00naukgoog#page/n83/mode/2up 68-73].
* [[Йордан Иванов]]. Поменици на български царе и царици.
* [[Иван Дуйчев]]. Из старата българска книжнина. Т.2. С., 1944, [https://archive.org/stream/izstaratablgarsk02duch#page/198/mode/2up 198-210], [https://archive.org/stream/izstaratablgarsk02duch#page/394/mode/2up 395-397].
* [[Магдалина Станчева|Станчева, М.]], Станчев, Ст. Боянският поменик. С., 1963.
* Станчева, М. Бележки върху приписките в Боянския поменик. – Известия на Българското историческо дружество. Т. 26, 1968, 311-319.
* Зарко Ждраков. Няколко бележки върху Боянския поменик.
* Иванка Гергова. Боянският поменик като свидетелство за историята на храма.
{{Българска историография до Освобождението}}
| |||