Мария Палеологина Кантакузина: Разлика между версии

| изображение за личността=[[ImageФайл:G bogdanov marija.jpg|centerцентър|250px]]

Това поведение на императора предизвиква силно недоволство в търновският дворец и доста подронва авторитета на Константин, който от една страна се сродил с екзекуторите на брата на бившата си съпруга /Евлогия и Михаил Палеолог/, а от друга – бил измамен и подигран. Мария, съзнавайки, че отказът на вуйчо ѝѝ я компрометира пред българското общество, открито подбужда съпруга си да обяви война на империята. Михаил Палеолог привлича на своя страна татарския вожд [[Ногай]]. Така в тила на българите императорът има мощен съюзник, който „веднага щеше да нападне в гръб ако той /Константин/ нападнеше войските на императора“.

като „неприлично“ и „нецеломъдрено“, но изглежда не било съвсем неочаквано за Ивайло. Пахимер разказва, че той започнал „да важничи пред нейните пратеници и проявявал привидна гордост“, заявявайки, че не желае царската власт даром, че се опасява „да не би някой да кажел че е женолюбец и женкар“, „да не би да го изнежат нравите на ония, които ще го приемат и ще го презират много“. Въпреки колебанията си Ивайло приема предложението, което придава законност на претенциите му за трона. За знатната византийка, племенница на василевса, от фамилии с вековна история – Кантакузин и Палеолог може би не е толкова изгодно. Освен че новият ѝѝ съпруг бил свинар, човек от най-ниските слоеве на обществото, той бил убиец и на съпруга ѝѝ, от чиято смърт не било минало много време, а и малкият престолонаследник трябвало да нарича убиеца на баща си татко (по Пахимер). Михаил Палеолог по повод на нейния брак открито заявявал, че тя е опозорила рода и „погубила царството си, предавайки го в ръцете на един съвсем недостоен човек“. Мария обаче нямала друг изход, ако желаела да остане

Търновските [[боляри]] капитулират пред протежето на императора – [[Иван Асен III]]. Тези, които отдавна мразели Мария, приемат новия цар, а тя и синът и&#768;ѝ са изпратени в [[Одрин]], откъдето [[Михаил VIII Палеолог]] следи развитието на обстановката в България. Омразната племенница, бременна с „плода на варварина“ е задържана под стража. Мария и сина и&#768;ѝ са отведени в Константинопол и както изглежда скоро бившата царица намерила достъп до политиката, включвайки се в православната „партия“ на майка си Евлогия. През [[1283]] г. тази групировка взела връх и новият имератор [[Андроник II Палеолог]] ([[1282]] – [[1328]]) официално отхвърлил униатския курс на покойния си баща. През [[1294]] г. в [[Константинопол]] се появил [[Лъже-Ивайло]]. Императорът извикал Мария, която заявява, че претендентът няма никаква прилика със съпруга и&#768;ѝ. По този повод се отбелязва, че от Ивайло Мария има дъщеря, чието име е неизвестно, но през XV в. един византийски дипломат се подписва като ''Лахана Палеолог'', което покачва, че потомците на Мария и Ивайло са се гордеели не само с принадлежността си към Палеологовата фамилия, но са се гордеели и със своя прадядо, селския цар Ивайло.<ref>'''Павлов''', Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref>. Последното споменаване на бившата царица е от [[1300]] г., когато част от болярите, желаейки да отхвърлят току-що възцарилия се [[Теодор Светослав]], искат от Андроник II да им изпрати за владетел Михаил, сина на Константин Асен.

* „Византийски историци преведени от гръцки в Санкпетербургската духовна академия. Георги Пахимер – История на Михаил и Андроник Палеолог“, Санкт Петербург 1862 г. (Фототипно издание 2004 г.)