|
iso639-2= por|
SIL= POR|
карта = [[КартинкаФайл:Map-Lusophone World-en.png|мини|център|300п|Страни в света, където португалският език е със статут на официален език или ''де факто'' е официален език]]|
}}
{{раздел-мъниче}}
В хода на своето развитие португалският, както [[Каталонски език|каталонския]] и [[сардински език|сардинския]], запазва ударените гласни на простонародния латински, които в повечето други романски езици се трансформират в [[дифтонг]]и (сравни порт., кат., сард. ''pedra'' с [[Френски език|фр.]] ''pierre'', [[Испански език|исп.]] ''piedra'', [[Италиански език|ит.]] ''pietra'', [[Румънски език|рум.]] ''piatră'', от лат. ''petram'', „камък“; или порт. ''fogo'', кат. ''foc'', сард. ''fogu'' с исп. ''fuego'', ит. ''fuoco'', фр. ''feu'', рум. ''foc'', от лат. ''focus'', „огън“). Друга характеристика на ранния португалски е отпадането на междугласните ''l'' и ''n'', понякога последвано от сливане на двете гласни или от вмъкването между тях на [[Епентеза|епентезна гласна]] (сравни лат. ''salire'', „напускам“, ''tenere'', „имам“, ''catenam'', „верига“, с исп. ''salir'', ''tener'', ''cadena'', и порт. ''sair'', ''ter'', ''cadeia''). Когато пропусната съгласна е ''n'', често предходната гласна се преобразува в носова —– сравни лат. ''manum'' („ръка“), ''ranam'' („жаба“), ''bonum'' „добър“ с порт. ''mão'', ''rãa'', ''bõo'' (в наши дни ''mão'', ''rã'', ''bom''). Този процес е причината за повечето носови дифтонги, характерни за португалския. По-специално латинските окончания ''-anem'', ''-anum'' и ''-onem'' в повечето случаи са се превърнали в ''-ão'' -– лат. ''canem'' („куче“), ''germanum'' („брат“), ''rationem'' („причина“) с порт. ''cão'', ''irmão'', ''razão''. Окончанията за множествено число ''-anes'', ''-anos'', ''-ones'' обикновено се трансформират в ''-ães'', ''-ãos'', ''-ões'' -– ''cães'', ''irmãos'', ''razões''.
== Граматика ==
|
