Разлика между версии на „Презумпция“

м
замяна с n-тире
м (интервал)
м (замяна с n-тире)
==== Според това дали за закрепени в правните актове или не ====
Презумпциите могат да бъдат ''законови'' или ''човешки'', в зависимост от това дали са предвидени в закона или следват човешката логика.
* ''законови'' (юридически, praesumptio juris) - те са споменати в изричен текст от закона.
* ''човешки'' (фактически, praesumptiones hominis)- ''човешките презумпции'' са част от човешкото мислене, те са логични и юридическата обосновка често е основана на тях.
==== Според възможността да бъдат опровергавани ====
Законовите презумпции (предположения) биват оборими и необорими, в зависимост от това дали могат да бъдат оспорвани:
* ''оборими'' (prаesumptio juris tantum) - предположението може да бъде оборено, но страната, която иска да го обори носи тежестта на доказване (onus probandi);, т.е. задължението да докаже обратното - че факта, който се предполага, че се е осъществил не се е случил. Страната, която твърди факта за осъществен, следва да проведе [[пълно доказване]] на презумпционната предпоставка (факт или фактически състав). Страната, която твърди, че фактът не се е осъществил трябва да проведе [[обратно доказване]], което следва да е пълно - когато оборва презюмирания факт; или непълно - когато поставя под съмнение, осъществяването на презумпционната предпоставка. Типичен пример за оборима презумпция е [[презумпцията за невинност]] - предположение, че лицето не е виновно, докато не бъде доказано обратното, или [[презумпцията за бащинство]] - предположението, че баща на роденото от брак дете е съпругът на майката.
* ''необорими'' (prаesumptio juris et de jure) презумпции - не допускат оборването на предположението за факта, който те съдържат. При този вид презумпции, ако страната докаже презумпционната предпоставка (факт или фактически състав), съдът приема безусловно, че презюмираният факт е осъществен. Спрямо презумпционната предпоставка следва да бъде проведено ''пълно доказване''. Насрещната страна може да оборва единствено презумпционната предпоставка, без да разполага с възможност да доказва неосъществяването на презюмирания факт. Тези презумпции са сходни до фикциите, като фикциите се основават на съзнателно отклонение на действителността, а при необоримите презумпции установеното в тях предположение за факт трябва да отговаря на действителността.
==== Според вида на правния дял ====
* ''процесуалноправни'' - те са винаги ''оборими'';
* ''материалноправни'' - те са ''необорими''.
 
==== Според сферата на действие ====
* ''общоправни'' - действат във всички отрасли (презумпциите за добросъвестност на правните субекти, за истинност и законност на публичноправните актове, за познаване на законите);
* ''междуотраслови'' - например презумпцията за вина в гражданските отрасли;
* ''отраслови'' - например презумпцията за бащинство в семейното право;
 
=== Съотношение между презумпция и фикция ===
Фикцията представлява правна конструкция, при която от наличието на един факт, законът приема за установен друг факт, без последният да е бил реално осъществен. В определени случаи той дори е невъзможен - (напр. при откриване на наследството, онзи който е бил заченат се счита за роден). При презумпциите също е налице предположение за факт, но той е възможен или вероятен, докато при фикциите фактът е винаги неосъществен.
 
== Източници ==