Уикипедия

Прекопана: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал
м замяна с n-тире
Ред 25:
 
== География ==
Селото е разположено на 30 километра южно от град [[Лерин]] (Флорина), на 1440 m в планината [[Вич]] на единия от двата пътя между селата [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] и [[Българска Блаца]] (Оксия). Землището на селото обхваща повърхност от 34 km². На изток граничи с [[Невеска]], [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] и [[Негован (дем Лерин)|Негован]], на запад с [[Българска Блаца]] и [[Черешница (дем Костур)|Черешница]], на север с [[Бабчор]], Порта и [[Вишени]] и на юг със [[Загоричани]], [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]] и [[Сребрено]].<ref>Мартинова -– Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 23.</ref>
 
Топоними в землището на селото са: Градище, старо селище с остатъци от идове, Дум ливада, Дренова река, покрай реката се простират пасища и тук са били овчарските кошари, Поле, мястото, където се намирали прекопанските ниви и ливади, Жупан, място, където същота така имало ниви и ливади, Сколец, Рудина, Темни вър, Дервено, Орници, Урван дол.<ref>Мартинова -– Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 24-25.</ref>
 
== История ==
Ред 33:
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 под името ''Прекопана'' с 10 семейства.<ref>Harun Yeni. Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, 114.</ref> През XVI век село Прекопана е [[Дервентджии|дервентджийско]]. В първата половина на века има население от 13-23 семейства, а в 1569 година 22 семейства<ref>[http://books.google.ca/books?id=keY1AAAAIAAJ&q=%D0%94%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%9F%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8&dq=%D0%94%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%9F%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8&hl=en&ei=oEiHTsHMDsPo0QHV1rzpDw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCwQ6AEwAA Prilozi: Contributions / Macedonian Academy of Sciences and arts. Section for Social Sciences, Volume 9, стр.92]</ref>.
 
В XIX век Прекопана е чисто [[българи|българско]] село. Селяните се занимават предимно с животновъдство. С оглед на многобройните стада овце, жителите на Прекопана правят големи количества сирене, което продават в съседните села.<ref>Мартинова -– Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 26.</ref> От градинарските продукти най-отглеждани са картофите. За домашните нужди прекопанци отглеждат различни зеленчукови продукти, а от плодовете в този регион най-успявали орехите, крушите, ябълките и сините сливи.<ref>Мартинова -– Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 27.</ref> Прекопанци често ходили и на печалба. В началото в близките градове като Лерин, Костур и Солун, по-късно да започнат да ходят и в Турция, България и Румъния, където са работили като млекари или извършват различни кръчмарски дейности.<ref>Мартинова -– Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 27 -– 28.</ref>
 
[[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Прокопана'' (Prokopana) живеят 1032 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/27|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.]]</ref> В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Прекопана (Prékopana) е посочено като село в Костурска каза с 88 домакинства и 280 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref> В 1876 - 1877 година в Прекопана преподава [[Златко Каратанасов]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 -– 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 15.</ref>
 
В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) пише за Прекопана:
Ред 43:
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Прекопана има 1100 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_38.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.]</ref>
 
През 1901 и 1902 година в селото нелегално идват организатори на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], макар в селото да квартирува турска военна част с около 200 души аскер. Организатори и агигатори на ВМОРО, действали в Прекопана са Киряко от село Черешница, [[Кузо Попдинов]] от село Българска Блаца, [[Митре Влаха]] и Дядо Коьо от Долно Котори. Тайните срещи ставали в голямата къща на Яни Кировски. В селската комитска чета били организирани 60 души от Прекопана.<ref>Мартинова -– Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 97.</ref>
 
Когато избухва [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], турският гарнизон се оттегля в Невеска, минавайки през Прекопана, където напълва няколко складове с храна и дрехи. Местната организация на ВМОРО конфискува складовете, а храната е разделена сред населението. На 29 юли 1903 година войска напада Прекопана и изгаря 124 къщи и убива петима възрастни жители на селото. Останалата част от населението се оттегля в Дум ливада и планината Присои. На тези места селяните останали 10 дни, а след това са се върнали в селото и са били настанени в неизгорените къщи.<ref name="Мартинова 96">Мартинова -– Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 96.</ref>
 
При започналата офанзива на турския аскер в средата на август са опустошени много български села. На 14 август войските влизат в Прекопана и запалват останалите 56 къщи, като в селото остават само 8 неизгорени жилища. След това второ запалване жителите се оттеглят в планината Бел камен, където остават цели 15 дни. Въпреки това, поради липсата на храна и дрехи, есента са настанени в село Бел камен. Османците разбират, че прекопанци са в Бел камен и планират нападение на селото, но белкаменци успяват да отклонят нападението.<ref name="Мартинова 96"/>
Ред 70:
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Част от българското население емигрира в България (45 семейства в София) и в [[Цариград]].
 
Преброяването от 1913 година показва 542 жители, това от 1920 -– 106 семейства с 436 жители, а това от 1928 година -– 423 жители. В същата 1928 година е преименувано на Перикопи.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> В 1932 година в Прекопана има 95 българогласни семейства, от които 73 са с „изявено българско съзнание“.
 
По време на окупацията на Гърция през Втората световна война прекопанци изпращат молба до германската комендатура в Лерин за образуване на българска общинска администрация и в селото е създадена чета на българската паравоенна организаци [[Охрана]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> Съвременик от [[Черешница (дем Костур)|Чрешница]] си спомня:{{цитат|Те станаха комити ... поради големата мъка, що я имаха от страна на партизаните. Постоянно им зеваха овци, волове, кокошки, сирене и хлеб. А те кутрите немаха за себе си.<ref name="Шклифов-записи8,267">Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 267.</ref>|}} След въоръжаването на местните жители, с помощта и на членове на Охрана от Загоричани, Черешница и Олища е отблъснато едно партизанско нападение, при което са убити двама прекопанци и са предизвикани пожари в селото.<ref name="Шклифов-записи8,267"/>. По-унищожително е нападението на части на [[ЕЛАС]] на 21 август 1944 година. След като е обкръжена, обстрелвана с минохвъргачки и пушечен огън, Прекопана е частично запалена, превзета и плячкосана от партизаните. Според съвременници прекопанци се сражават самоотвержено, като викат „''Да живее България!''“. В дните на погрома са избити 19 местни жители.<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 270-272, 285.</ref>
Ред 78:
В 1945 година в селото има 490 българофони, 400 от които с „негръцко национално съзнание“ и 90 с гръцко.
 
Селото пострадва по време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]]. След края на окупацията в 1945 г. в Прекопана е разположен гръцки полицейски участък. Двама души са арестувани за комунистическа дейност, но са освободени след намеса на поп Коста и кмета на селото Христо Бричевски.<ref name="Мартинова 115">Мартинова -– Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 115.</ref>
 
През лятото на 1946 година много прекопанци са принудени да се оттеглят в планината, за да избегнат ареста. Гръцката полиция обсажда селото и 7 прекопанци, сред които и една жена са арестувани и осъдени на затвор от 5 до 16 години, а задочно са осъдени на двама прекопанци. Същата година, гръцките полицейски сили отново влизат в селото и физически малтретират семействата на забегналите. Вследствие на мъченията умира един селянин. Полицията ограбва къщите и изгаря много кошари за овцете.<ref name="Мартинова 115"/>
Ред 84:
Към края на 1946 година Прекопана била под контрола на комунистическите партизани. Много прекопанци се присъединяват към редиците на [[Демократична армия на Гърция|ДАГ]]. Повечето от тези бойци, които са в [[Леринско-костурски македонски народоосвободителен батальон|Леринско-костурския батальон]] и в Битоля заедно с [[Воденски народоосвободителен батальон|Воденския батальон]] формират [[Първа егейска ударна бригада]].
 
В края на 1947 година след убийството на местния свещеник от партизани, гръцките власти подпалват Прекопана, като изгарят всички 110 къщи и всички стопански постройки. Пощадена е само църквата.<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 376.</ref><ref>Мартинова -– Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 116.</ref> Впоследствие, жителите на селото го напускат. Преброяването от 1951 го показва изоставено.
 
=== Преброявания ===
 
* 1913 -– 542 жители
* 1920 -– 436 жители
* 1928 -– 423 жители
* 1940 -– 545 жители
* 1951 -– 0 жители
* 1961 -– 82 жители
* 1971 -– 23 жители
* 1981 -– 0 жители
* 1991 -– 6 жители
 
== Личности ==
; Родени в Прекопана
* {{флагче|България}} Васил Георгиев (1887 -– ?), македоно-одрински опълченец, [[Костурска съединена чета]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.</ref>
* {{флагче|България}} {{флагче|Румъния}} [[Георги Динев (писател)|Георги Динев]] (1904 -– 1974), румънски писател
* {{флагче|Гърция}} Иван Вричов (Ιωάννης Βρίτσος), гръцки андартски деец от трети клас<ref name="manos.173.">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 173.]</ref>
* {{флагче|България}} Кирил Николов (1890 -– ?), македоно-одрински опълченец, Инженерно техническа част на МОО, Нестроева рота на 4 битолска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 505.</ref>
* {{флагче|България}} Коста Атанасов (Анастасов), македоно-одрински опълченец, 29-годишен, млекар, ІІ отделение, 3 рота на 9 велешка дружина, 1 рота на 10 прилепска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22, 66.</ref>
* {{флагче|България}} Коста Христов (1887 -– ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 770.</ref>
* {{флагче|България}} Кузе Михайлов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 459.</ref>
* {{флагче|България}} Кузман Христов (1891 -– ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 771.</ref>
* {{флагче|България}} Манол Василев (1856 или 1862 -– 1912), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, загинал на 4 ноември 1912 година<ref name="moo.112">„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 112.</ref>
* {{флагче|България}} Манол Василев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина<ref name="moo.112"/>
* {{флагче|България}} Никола Георгиев (1882 -– ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 6 охридска дружина, [[Сборна партизанска рота на МОО]], в гръцки плен от 12 юли до 4 декември 1913 година<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 163.</ref>
* {{флагче|България}} [[Пандо Мечкаров]] (1869 -– 1904), български революционер, деец на ВМОРО
* {{флагче|Гърция}} Поп Христо (Παπα Χρήστος), гръцки андартски деец от трети клас, вероятно убит с поп Димитър Икономов (Παπα-Δημήτρη Οικονόμο) през ноември 1905 година<ref name="manos.173." />
* {{флагче|България}} Петър Николов (1872 -– 1913), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО, поинал на 14 февруари 1913 година<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 511.</ref>
* {{флагче|България}} Сребрен Попов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско преди Хуриета в 1908 година<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 137.</ref>
* {{флагче|България}} Стефо Прекопанчето, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в [[Апоскеп]]<ref name="МА 51">{{cite book |title= Македонски Алманахъ |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1940 |publisher=ЦК на МПО |location= Индианополисъ |isbn= |pages= 51 |url= |accessdate=}}</ref>
* {{флагче|България}} [[Стоян Мурджев]] (Мурджов, около 1894 - 1944), български революционер, деец на [[Македоно-български комитет в Костурско|Македоно-българския комитет в Костурско]]
* {{флагче|България}} Стоян Николов (1880 -– ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref name="moo.514">„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 514.</ref>
* {{флагче|България}} [[Тасе Христов (Прекопана)|Тасе Христов]] (1877 -– ?), български революционер и общественик
* {{флагче|България}} Ташко Николов (Тасе), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 12 лозенградска дружина, носител на бронзов медал<ref name="moo.514"/>
* {{флагче|България}} Тома Вангелов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 107.</ref>
* {{флагче|България}} Тома Тръпчев (1884 -– ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 737.</ref>
* {{флагче|България}} Христо Николов (1868 -– ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 516.</ref>
 
; Починали в Прекопана
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Прекопана“.