Разлика между версии на „Присад (област Бургас)“

м
замяна с n-тире
м (интервал)
м (замяна с n-тире)
В началото дядо Бою Дженезов предоставя една стая от дюкяна си за училище(1902). Дългогодишният кмет Георги Гагаузов е изпратен на обучение в [[Русия]] и след завръщането си започва да учителства. През 1912 г. се строи първото училище с три класни стаи и коридор. Занятията в него открива учителят Иван Генов - по прякор "Каунчето". Скоро започва [[Балканска война|Балканската Война]]. Той е мобилизиран и изпратен на фронта, където загива.
 
През 1929 г. Учителят Жеко Ставрев полага в Присад основите на читалищното дело. Младежите са организирали вечеринки и са изнасяли представления пред населението и със средствата, получени от тях, са закупени четиринадесет книги - предимно за революционните борби. Просветените хора са ги прочитали и с аги разказвали на неграмотните. С всяка нова артистична проява книжният фонд на читалище "Възраждане" се умножавал. С читалищната дейност е свързан Ради Иванов, който през 1932 г. е председател на настоятелството. Всичко е било на доброволни, обществени начала.
 
По думите на бургаския краевед Георги Райков, в с. Присад [[Антон Страшимиров]] е списвал [[вестник "Юг"]], но за съжаление от него не е намерен нито един брой.
Диалектът на присадци е мног близък до българския книжовен език. По мнението на госпожа [[Цоня Дражева]] (Археолог и директор на бургаските музеи) - като анализира езика и носията им - присадци принадлежат към българската етнографска група на [[тронки]]те.
 
През периода 1910 - 1928 г. с. Присад силно е засегнат от [[малария]], поради лоши хигиенни условия. Тогава много хора го напускат и се заселват в село [[Ливада (област Бургас)|Ливада]]. По това време кмет е дядо Боню. Той раздава хининови таблетки на засегнатите от малария, които са повече от половината жители на селото.
 
Квалифициран медицински персонал тук е почти непознат до 1960 г. Първият фелдшер, отговарящ специално за здравеопазването в Присад е Янчо Янев. За неговата работа е отредена стая за медицински кабинет. Фелдшер Радка Белчева работи през 1977 - 80 г. По-късно работи д-р Михаил Христов.
 
На 19 Ноември 1922 година и в Ахлатлий се провежда така нареченото "допитване до народа", инициирано от правителството на [[Александър Стамболийски]]. По този начин властите получават голяма подкрепа за съдене на министрите от кабинетите на [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Евстатиев Гешов]], д-р [[Стоян Данев]] и [[Александър Малинов]] "за обявените и водени войни и за последвалите ги катастрофи през 1913 и 1918 години".
През 1959 г. Присад е електрифицирано. Кмет е Батил Тернев.
 
През 1962 - 1963 г. е построена търговската сграда. Председател на потребителната кооперация тогава е Любен Пенев.
 
През 1967 г. са баластирани и чакълирани с всички улици, оформен е и площадът. Тогава започва и първият кметски мандат на Крусталена Терзиева. Тя управлява Присад около три десетилетия и много моменти от развитието му се свързват с нейното име.
През 1984 г. от язовир "Мандра" Присад е водоснабденои с промишлена вода за поливане.
 
През 1985 - 1986 г. е построена изцяло сградата на сегашното кметство.
 
През 1988 е изработен нов регулационен план.
През 1989 г. селото е телефонизирано.
 
През 1992 - 1999 е възстановена собствеността върху земята и е изготвен план за земеразделяне. Тогава кмет е Стефан Попов.
 
През 1999 - 2004 е изградена детска площадка, а кметски наместник е Елена Русева.
 
През 2004 - 2007 кметски наместник е Гради Карамихалев.
 
Днес Присад има уютен пенсионерски клуб "Златна Есен". Негов кръстник е кмата на [[Созопол]] [[Панайот Рейзи]]. Неговият мандат започва през 2007 г.