Разлика между версии на „Максимилиан I“

м
интервал; козметични промени
м (интервал; козметични промени)
 
== Ранни години ==
Максимилиан е роден на [[22 март]] [[1459]] г. във [[Винер Нойщат]], днешна [[Австрия]]. Той е син на свещения римски император [[Фридрих III (Свещена Римска империя)|Фридрих III]] и на португалската инфанта [[Елеонора-Елена Португалска|Елеонора]] (1436 – 1467), дъщеря на португалския крал [[Дуарте]]. През 1477 г. се жени за [[Мария Бургундска]], херцогиня на [[Бургундия]], чрез която разширява домена на Хабсбургите с наследствените ѝѝ земи в [[Бургундско херцогство|Херцогство Бургундия]], Независима провинция Бургундия и по-голямата част от Нидерландия. Това активизира старото съперничество с Франция за контрола на тези области, за което Максимилиан започва война срещу крал [[Луи XI]], чиито войски са разбити в битката при Enguinegatte през 1479 г. Това затвърждава властта на Максимилиан над богатите нидерландски провинции [[Фландрия]], [[Ено]], [[Брабант]], [[Лимбург (Нидерландия)|Лимбург]], [[Люксембург]], [[Холандия]] и [[Зеландия]], а също и във [[Франш Конте]] и в други граничещи с Франция области. Победите на Максимилиан издигат престижа на Хабсбургите в цяла Европа. Така още на млади години Максимилиан се проявява като енергичен владетел, способен да укрепи властта на династията и да извърши неотложни преобразувания в остарялата система на управление в Германия и Австрия. Същевременно Фридрих III започва да интегрира сина си в управлението на империята, отстъпвайки фактически реалната власт в ръцето му. Така през [[1486]] г. Максимилиан е избран за [[курфюрст]] и крал на Германия.
 
== Хабсбургска Нидерландия ==
== Управление в Германия ==
От 1486 г., когато е избран за курфюрст и крал на Германия, Максимилиан I активно участва в управлението на Свещената Римска империя. След смъртта на Фридрих III през 1493 г. властта в империята преминава изцяло в ръцете на Максимилиан. По това време системата на управление на Свещената Римска империя се намира в дълбока криза: в Германия съществуват няколко стотин малки държавни формирования с различна степен на независимост, финансов и военен потенциал, а лостовете за въздействие на императора върху местните князе се оказват остарели и неефективни. По-големите княжества водят самостоятелна политика и се опитват да наложат властта си над съседните рицарски владения и над имперските градове, които съставляват основната военна и финансова сила на империята.
[[КартинкаФайл:Peter Paul Rubens 120b.jpg|260px|thumbмини|Максимилиан I. Портрет от [[Рубенс]] (1618)]]
През 1495 г. Максимилиан I свиква във [[Вормс]] [[райхстаг]]а на Свещената Римска империя, пред който той представил проект за спешни реформи в системата на управление. В резултат [[Райхстаг]]ът приема т.н. „Имперска реформа“. Германия е разделена на 6 имперски окръга (Reichkreis), а през 1512 са учредени още 4. Орган на управление в имоерския окръг става окръжното събрание – Крайстаг (Kreistag), в което са представени всички държавни формирования на територията на окръга: светски и духовни княжества, имперските рицари и независимите градове. Всеки член на Крайстага притежава един глас, с което Максимилиан осигурява водещото място в него на имперските рицари, малките княжества и градове, които са опората на императора. Имперският окръг притежава компетенциите да решава въпроси за военното строителство, организацията на отбраната, набора на войската, както и за разпределението и събирането на имперските данъци на територията на окръга. Голямо е и значението на уредения [[Имперски камарен съд]] (Reichskammergericht) – върховен орган на съдебната власт в германския свят, който става един от основните инструменти за налагане на императорското влияние над териториалните князе и механизъм за провеждане на единна политика във всички германски държавици на територията на империята.
 
Опитите на Максимилиан да задълбочи реформите в империята, в това число и да създаде един орган на изпълнителната власт в империята както и единнна имперска войска, се провалят: князете в империята въстават срещу тези планове на Максимилиан I и не му позволяват да ги прокара в Райхстага. Освен това Максимилиан получава и отказа на княжествата да финансират Италианската война, което сериозно отслабва позициите му на международната сцена и в самата империя. Осъзнавайки институционалната слабост на императора в Свещената Римска империя, Максимилиан I продължава политиката на своите предшественици за обособяването на Австрийската монархия от империята: основавайки се на Голямата привилегия („[[Privilegium maius]]“) от 1453 г. Максимилиан I в качеството си на австрийски ерцхерцог отказва да участва във финансирането на имперските учреждения и не позовлява събирането на имперски данъци на австрийска територия. Австрийското ерцхерцогство не участва в имперския Райхстаг и в други общи органи. Така Австрия фактически е поставена вън от Свещената Римска империя и независимостта ѝѝ е укрепена. Фактически политиката на Максимилиан е насочена на първо място в интерес на Австрия и Хабсбургите и едва след това в интерес на Германия.
 
Голямо значение придобива и скъсването с традицията свещеният римски император да бъде коронован лично от Римския папа, за да бъдат легитимирани правата му над имперската корона. През 1508 г. Максимилиан предприема експедиция в Италия за помазването си от папата, но венецианците, контролиращи пътищата, не го пропускат. Папата, на когото Максимилиан I е нужен за създаване на широка коалиция срещу Венеция, официално разрешава на Максимилиан да използва императорската титла. Приемника на Максимилиан I [[Карл V]] вече дори не се стреми към официална коронация, а в имперското право е възприет принципът, че изборът на германския крал от курфюрстите го прави император.
 
== Семейство ==
[[FileФайл:Bernhard Strigel 003.jpg|260px|thumbмини|Император Максимилиан I и Мария Бургундска със семейството си – сина им Филип Хубави, внуците им Фердинанд I и Карл V, зет им Лайош II.]]
Максимилиан I се жени три пъти, като само първият му брак с [[Мария Бургундска]] оставя наследници:
# [[Филип I (Кастилия)|Филип Хабсбург]] „Красивия“ (1478 – 1506), който наследява домена на майка си след нейната смърт. Той се жени за инфанта [[Хуана Кастилска]], която през 1504 става кралица на [[Кастилия]] и [[Арагон]]. Този брак се оказва изключително плодотворен – внуците на Максимилиан, родени от брака на Филип и Хуана разпространяват династичните връзки на Хабсбургите из цяла Европа. Повечето от децата на Филип и Хуана израстват във Фландрия под опеката на дядо си Максимилиан, който урежда браковете им с чужди владетели.
# [[Маргарета Австрийска (1480–1530)|Маргарита Австрийска]] (1480 – 1553) – с договора от Арас тази дъщеря на Максимилиан е сгодена за френския дофин, бъдещия крал [[Шарл VIII (Франция)|Шарл VІII]], но през 1492 е върната на баща си, за да може Шарл да се ожени за [[Анна Бретанска]]. След този неуспешен опит за брак Маргарита е омъжена за принца на Астурия и наследник на кастилската и арагонската корона – Хуан, а след неговата смърт и за Филип II Савойски. След смъртта и на втория си съпруг, Маргарита е назначена за попечител на децата на брат си и управлява Бургундия от името на наследника му [[Карл V]].
 
От другите два брака на Максимилиан за [[Анна Бретанска]] и [[Бианка-Мария Сфорца]] не се раждат деца.