Пролетарски интернационализъм: Разлика между версии

Понятието '''''пролетарски интернационализъм''''' (понякога срещано и като '''''международен социализъм'''''), —– (от латински inter —– ''„между“'' и nation —– ''„народ“'') — – представлява марксистка концепция за [[социалната класа]], основаваща се на схващането за [[капитализма]] като за глобална система, в резултат от което работническата класа трябва да действа като световна, за да победи капитализма. Основната идея е, че членовете на работническата класа трябва да се борят в знак на солидарност към световната [[революция]], заедно с останалата част от работническата класа в други страни, на базата на общия класов интерес, без да следват политиката на съответните национални правителства. Пролетарският интернационализъм е тясно свързан с целите на [[Марксизма]] за постигането на [[Световна социалистическа революция]], постредством успешни и последователни комунистически революции във всички страни. Според тази теория, световната социалистическа революция трябва да доведе до световен [[комунизъм]], а по-късно и до [[анархо-комунизъм]] (бездържавен комунизъм). Идеята за пролетарски интернационализъм е обобщена в лозунга: ''„Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“'', а самото понятие представлява антоним на [[буржоазния национализъм]].

За да се разрешат противоречията между [[буржоазия]]та и отделните нации, пролетариите трябва да решат класовия въпрос на национално ниво. ''„Международната солидарност на пролетариите от всички страни е посадена неизкоренимо в класовото положение на масите, върху които капитализмът развява своя камшик.“''<ref>Zetkin, Unser Patriotismus, S. 331.</ref> Така експлоатираните на територията на една държава, както и тези извън нея, имат общ противник. Всеки капиталист се превръща във враг на работниците. Всеки експлоататор има интерес от засилване на експлоатацията, а [[Социална класа|работническата класа]] —– да се бори срещу това. Така възникналата борба се разгръща и се превръща в битка на цялата нация.

''„Комунистите се отличават от обикновените партии на работническата класа по това, че от една страна извеждат на преден план националните борби на пролетариите, независимо от националните интереси, предавайки им значение, и от друга по това, че винаги представляват и защитават цялото движение през всички етапи на развитието на борбата между пролетариата и буржоазията.”''<ref>Manifest der Kommunistischen Partei. Berlin 1988, S. 60.</ref> В резултат на това схващане дори борбата срещу буржоазията на национално ниво, придобива международен характер, формирайки международната класова борба: „''(...) комунистите подкрепят повсеместно всяко революционно движение срещу съществуващите социални и политически условия”''<ref>Manifest der Kommunistischen Partei. Berlin 1988, S. 83</ref> От това следва, че класовата борба ще се пренесе и провежда от национално на наднационално ниво, с цел координация на международния опит, и развиване на различни стратегии, за да може класовата борба да се издигне на по-високо, международно ниво.

Принципът на пролетарския интернационализъм е положен за първи път и научно обосновани от [[Карл Маркс]] и [[Фридрих Енгелс]], които отбелязват значението му за класова борба против [[буржоазия]]та и победата на социализма над капитализма, за необходимостта от работническата класа и от възпитание в духа на интернационализма. В епохата на Маркс и Енгелс интернационализмът постепенно се превръща в основен принцип на организирано движение на политически съзнателните работници от различни страни. Лозунгът от последния ред на Манифеста на комунистическата партия, публикуван през 1848&nbsp;г.: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ среща осезателна подкрепа сред работническата класа. Подходът на Маркс и Енгелс към националният въпрос бива оформен още и от тактически съображения в преследването на дългосрочна революционна стратегия. През 1848&nbsp;г. [[Диктатура на пролетариата|пролетариатпролетариатът]]ът все още е малцинство, но съществува в множество държави. По това време все още е нужно политическите и икономическите условия да узреят, за да бъде постигнат напредък по отношение на възможността за [[Революция|пролетарска революция]]. Така например, Маркс и Енгелс подкрепят създаването на независима и демократична Полша, която по това време е разделена между Германия, Русия и Австро-Унгария. [[Роза Люксембург]], биографът на Дж. П. Нетл, отбелязва:'' „Като цяло, концепцията на Маркс и Енгелс за национално-географското пренареждане на Европа се основава на четири критерия: темповете на напредъка, създаването на мащабни икономически единици, тежестта на одобрението и неодобрението, в съответствие с революционните възможности, както и тяхното ниво на враждебност спрямо Русия“''<ref>J.P Nettl, "Rosa Luxemburg", Oxford University Press 1969. Nettl is quoting Hans-Ulrich Wehler's study, "Sozialdemokratie and Nationalstaat" (Würzburg, 1962)</ref>.

Идеята за пролетарския интернационализъм е най-добре застъпена по времето на [[Втория интернационал]], както и в резолюцията на [[Ленин]] и [[Роза Люксембург]] по време на Седмия конгрес на Втория интернационал в Щутгарт през 1907&nbsp;г. Отличителната характеристика на Международния социалистически конгрес от 1907&nbsp;г. е неговият голям състав —– общо 886 делегати от петте континента. Освен представянето на впечатляваща демонстрация на международното единство на пролетарската борба, Конгресът изиграва и изключителна роля в определянето на тактиката на социалистическите страни. На него биват пирети общи резолюции по редица въпроси, чиито решения до онзи момент са оставяни единствено на преценката на отделните социалистически страни. Според изразените от Ленин след края на конгреса впечатления във вестник Пролетариат, №17 (септември 1907&nbsp;г.), фактът, че все повече и повече проблеми изискват единни, принципни решения в различните страни, е очевидно доказателство за това, че социализмът започва да се превръща в единна международна сила. Според изразеното от него, безимотните и безработни класи не са в състояние да се противопоставят и отхвърлят експлоататорите. Ето защо само пролетарската класа, която поддържа цялото общество, е в състояние да осъществи социалната революция.

В действителност, Роза Люксембург и Ленин интерпретират различно националния въпрос. Ленин и [[Болшевик]]ите се противопоставят на [[Империализъм|империализма]] и [[Шовинизъм|шовинизма]], настоявайки за политика на национално самоопределение, включваща и правото на потиснатите народи да се отцепят от Русия. Те вярват, че това би спомогнало за създаването на условия за единство между работниците, както в потиснатите, така и в потисническите народи. Ленин твърди, че: ''„Буржоазният национализъм на всяка една потисната нация има общодемократична същност, която е насочена срещу потисничеството и именно тази същност ние подкрепяме безусловно”''<ref>Lenin, The Right of Nations to Self-Determination</ref>

Впоследствие водещата партия на Втория интернационал, [[Германска социалдемократическа партия|Германската Социалдемократическа партия]] (ГСДП), гласува предимно в подкрепа на влизането на Германия в [[Първата световна война]], одобрявайки военни кредити на 4 август 1914&nbsp;г. Много други страни-членки на Втория интернационал последват този пример, подкрепяйки националните си правителства. Така Вторият интернационал е разпуснат през 1916&nbsp;г. Пролетарските интернационалисти окачествяват комбинацията между [[социалдемокрация]]та и [[национализъм|национализма]] като [[социалшовинизъм]].

[[FileФайл:State Emblem of the Soviet Union.svg|thumbмини|200px|Герб на СССР с девиза „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“]]

Победата на [[Октомврийска революция|Великата социалистическа Октомврийска революция]] през 1917&nbsp;г. открива нов етап в развитието на пролетарския интернационализъм. Тази победа е триумф на заложените в понятието идеи. Така пролетарският интернационализъм става реализируем, посредством последователната международна политика на ленинистката партия, която се обединява работническата класа в различните страни в борбата за социализъм. Оттогава се затвръждава принципът пролетарският интернационализъм да пази и защитава [[СССР]] от всички удари на [[Империализъм|империализма]]. Пролетарският интернационализъм се превръща в основа на политиката на първата социалистическа страна в света. Между различните нации и между народите, влизащи в състава на Съветска Русия са установени отношения и връзки на основата на истинско равенство и приятелство. Ръководейки се от идеите на пролетарския интернационализъм, СССР последователно се застъпва на международно ниво за подкрепата на работническото и освободителното движение в целия свят. Международното революционно движение за пръв път намира в лицето на Съветска Русия материалната база за по-нататъшното развитие на борбата срещу буржоазията и капитализма. По този начин Октомврийската революция се превръща едновременно в основа и в отправна точка за по-нататъшното развитие на пролетарския интернационализъм. Неговото съдържание и обхватът му на действие се разширяват и задълбочават, проявленията му стават все по-разнообразни, а ролята му като фактор в преобразуването на света и създаването на ново, социалистическо общество — по-значителна. Пролетарският интернационализъм се превръща в огромна политическа сила в рамките на комунистическите и работническите парии и в провежданата от СССР антиимпериалистическа борба между двете световни войни и по време на [[Антифашизъм|антифашистката освободителна борба]].

С избухването на [[Втората световна война]] през 1939&nbsp;г. само няколко видни комунисти като италианския марксист [[Амадео Бордига]] и датчанинът [[Антон Панекок]] остават верни на принципите на пролетарския интернационализъм, заложени в Резолюцията от 1907&nbsp;г. Но през 1943&nbsp;г., след падането на режима на [[Мусолини]] в Италия, последователите на Бордига се прегрупират и основават Международната комунистическа партия (МКП). Партията възприема възгледите на Роза Люксембург по националния въпрос, а не тези на Ленин, като призовава работническата класа към комунистическа революция, която да обедини пролетариите от целия свят срещу общия им враг —– капитализма.

Във второто издание на речника (1972&nbsp;г.) са употребени нови, ключови понятия за сътрудничествово между различните социалистически държави, като'' „равенство”, „независимост”, „суверенитет”, „интегритет”, „ненамеса във вътрешните работи”''<ref> Dietz-Verlag, Kleines Politisches Wörterbuch, 2. Aufl., Berlin 1973, S. 685; 3. Aufl., Berlin 1978, S. 728; 4. Aufl., Berlin 1983, S. 776</ref>

Привидно противоречивата комбинация между понятията ''„равенство”, „независимост”, „суверенитет”, „интегритет”, „ненамиса във вътрешните работи” на „държавите”'' и водачеството от страна на КПСС може да бъде обосновано с разбирането за държавата, в която ''„държавността”'' не бива тълкувана като заложената в [[Правна доктрина|международната правна доктрина]] идеология за самостоятелно и независимо съществуване на гражданите, територията и държавната власт<ref>Georg Jellinek, Allgemeine Staatslehre, 3. Aufl., Berlin (1900) 1915</ref>, а като като ''„решаващ политически инструмент на властта в ръцете на определени класи с цел отстояване на техните интереси”.''<ref> Kleines Politisches Wörterbuch 1978, S. 854; Kleines Politisches Wörterbuch 1983, S.900</ref> Според това разбиране опозиционните сили не са част от държавата (в смисъла и&#768;ѝ на [[национална държава]]), а са въплътени в лицето на капиталистическия противник – съответно стават общи за всички работнически партии, независимо от държавната им принадлежност.