Уикипедия

Първи македонски конгрес: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 6:
| участници =
| място = [[София]], [[България]]
| дата = 19 -– 28 март 1895 г.
| резултат =
}}
'''Първият македонски конгрес''' е общ [[конгрес]] на легалните македонски емигрантски дружества в [[България]] и [[Румъния]], провел се в 1895 година в [[София]], на който е създадена обща организация - Македонската организация, начело на която стои [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонският комитет]] (известен с по-късното си име Върховен комитет).<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 -– 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 7-8.</ref>
 
Основите на общата емигрантска организация са поставени чрез сливане на централните и провинциални дружества на двете основни организации -– [[Млада македонска книжовна дружина|Младата македонска дружина]], представител на еволюционната линия и на „[[Братски съюз|Братския съюз]]“ - представител на революционната тенденция. Импулс за създаване на общата организация са протестните митинги, организирани от Младата македонска дружина през ноември и декември 1894 година в София по повод [[Арменски кланета (1894 - 1896)|кланетата на арменците]] в Османската империя. Същевременно основаването на единна македонска организация става възможно и вследствие на размразяването на политическия живот в Княжество България след падането на [[Стефан Стамболов]] от власт.
 
Конгресът е свикан с възвание от 19 февруари 1895 година, в което предварително е обявен дневният ред на конгреса в десет точки:
 
{{цитат|
Ред 35:
* IX. Каква връзка трябва да съществува между Македонский комитет в София и другите дружества и по какъв начин да се сношават те помежду си?
 
* X. Трябва ли Македонский комитет в София да влезе в сношение с разни други дружества по делото за подобрение положението на немюсюлманските народи в Турция, дружества, които имат седалищата си в Белград, Букурещ, Париж, Атина, Лондон и другаде, и как да се отнася спрямо тях?<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 -– 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 44-45.</ref>}}
 
Конгресът заседава от 19 до 28 март и на него присъстват 61 делегати. За място на конгреса е избрана София поради „грамадното число на македонците, които населяват повече от половината столица, самото ѝ политическо значение, пък и близостта ѝ до Македония“.<ref>Глас македонски, година П, брой 14, 12 март 1895, стр. 1</ref> Конгресът е председателстван от бившия председател на Братския съюз [[Трайко Китанчев]].
 
Конгресът приема „Решения на Първия македонски конгрес“, „редактирани и написани“ от Китанчев, които на практика са Устав на новата македонска легална организация. Според тях всички съществуващи емигрантски дружества се сливат в единна Македонска организация (член 3), начело с Македонски комитет (член 16 и 17):
Ред 45:
16. Комитетът, ръководещ делата на всички македонски дружества носи названието „Македонски комитет“.
 
17. Комитетът състои от едно петчленно бюро и 15 души съветници.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 -– 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 49 -– 51.</ref>}}
 
Пръв председател на комитета става бившият председател на Братския съюз [[Трайко Китанчев]], подпредседател е [[Наум Тюфекчиев]], а секретар - [[Тома Карайовов]]. Членовете на Комитета са предимно представители на русофилската опозиция в България от [[Демократическа партия|Демократическата]] и [[Прогресивнолиберална партия|Цанковистката партия]].
 
Целта на организацията и средствата за постигането и&#768;ѝ са дефинирани така:
 
{{цитат|I Целта на македонските дружества
Ред 69:
д) изпращане делегати и меморандум до европейските дворове и най-сетне
 
е) изобщо прилагане на мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 -– 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 49.</ref><ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 -– 1944 в документи, том 1 1878 -– 1912, част втора, стр. 360 -– 361.</ref>}}
 
„Решенията на Първия македонски конгрес“ са най-ранният програмен документ, в който се говори за [[автономия за Македония и Одринско]].<ref>Бурилкова, Ива, Цочо Билярски. От София до Костур. Освободителните борби на българите от Македония в спомени на дейци на Върховния македоно-одрински комитет, Синева, София, 2003, стр. 6.</ref> Този принцип на автономията доминиращ в средите на емиграцията още преди конгреса. „[[Глас македонски]]“ пише на 26 март:
Ред 75:
{{цитат|Както и предсказахме тоя конгрес ще има едно благотворно влияние за бъдещето единство на македонзите въобще и на населението от Одринский вилает и тяхната задружна работа за сдобиването автономни права, за което всички ние вече толкова време ратуваме.<ref>Глас македонски, година П, брой 16, 26 март 1895, стр. 2</ref>}}
 
Автономията като цел е приета почти единодушно от делегатите -– само трима делегати, между които [[Димитър Македонски (Емборе)|Димитър Македонски]], гласуват за приемане на цел [[Велика България (политическа концепция)|„присъединяване към България“]]. Принципът остава непроменен във всички статути на организацията до края на съществуването й. Освен легалната дейност -– въздействие чрез печатно слово, агитации и митинги, организацията от самото начало допуска и въоръжената борба като средство за постигане на тази цел -– формулировката и на този член остава непроменена в следващите статути, а последвалите събития показват, че на практика революционната тенденция напълно надделява над еволюционната. Член 14 вменява задължение на всеки член да въздейства върху българското правителство, съобразно с ориентацията му към целите на организацията, а член 36 дава право на Комитета да влиза в сътрудничество с други организации, преследващи същата цел:
 
{{цитат|14. Всеки член на македонските дружества по въпроса за автономията на Македония и Одринско се задължава да поддържа всяко българско правителство, което действува за постигане на тази цел, и да се старае да въздействува върху онова правителство, което би я игнорирало.
 
36. Комитетът е опълномощен от конгреса да влиза в сношение и споразумение за задружно действие с всички асоциации, съставени от други народности, които преследват същата цел, както и македонските дружества.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 -– 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 50, 52.</ref>}}
 
== Бележки ==
Ред 86:
{{Конгреси на МОО}}
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Върховен македоно-одрински комитет]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Първи_македонски_конгрес“.