Първо Наумово житие: Разлика между версии

Въпреки, че житието е кратко, то е ценен исторически извор, тъй като съдържа хронологическа информация за българската история от края на IX -– началото на X век, важни сведения за [[Методий#Събитията в Моравия, Панония и Бохемия|разгрома на славянската писменост в Панония]], за съдбата на онези [[Методий#Учениците на Кирил и Методий|Методиеви ученици]], които са продадени във Венеция, за живота на Климент Охридски и Наум и за Марко Деволски, както и изключително важната информация, че анонимният автор на житието съставя и житие на Климент Охридски преди това. Първата част от житието, която е изгубена, се смята, че е съдържала кратки сведения за жизнения път и делата на Климент Охридски, тъй като запазеният текст започва с „И ето, братя, да не остане без помен братът на този блажен Климент, и другар, и състрадалец [негов], с когото претърпя много беди и страдания от еретиците – презвитер Наум“.<ref name="Илиев 112"/><ref name="Митов"/>

От житието е запазен един ръкопис от XV век. Преписът е открит в 1906 година от професор [[Йордан Иванов]] в [[Зографски манастир|Зографския манастир]], където продължава да се съхранява. Преписът е на лист 308, в Пролог № 47 и е създаден в [[Пешкопия|Пископие]] в Дебърско, от поп Иван Милошев и брат му Никола.<ref name="БСМ 305"/> Житието е обнародвано в 1908 година от Иванов в труда му „[[Български старини из Македония]]“.<ref>{{cite book |title= Български старини изъ Македония |last= Ивановъ |first=Йорданъ |authorlink= |coauthors= |year=1908 |publisher=Издава Българското книжовно дружество, Държавна печатница |location=София |isbn= |pages=54 |url= |accessdate=}}</ref> По-късно ръкописът е пресниман и издаден от [[Пьотър Лавров (славист)|Пьотър Лавров]], а в 1911 година житието е преведено и издадено на латински от [[Франтишек Снопек]].<ref name="БСМ 306">{{cite book |title= Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание |last= Ивановъ |first=Йорданъ |authorlink= |coauthors= |year=1931 |publisher=Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница |location=София |isbn= |pages=306 |url= |accessdate=}}</ref>