Уикипедия

Олга Фрайденберг: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м замяна с n-тире; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 21:
}}
 
'''Олга Михайловна Фрайденберг''' ({{lang-ru|Ольга Михайловна Фрейденберг}}, р. [[15 март]] [[1890]] г., [[Одеса]] – п. [[6 юли]] [[1955]] г., [[Ленинград]]) е рускируска и съветскисъветска [[Класическа филология|филологфилоложка класиккласичка]], изследователизследователка на [[Античност]]та, [[фолклор]]истистка, един отсред пионерите на [[културология]]та в Русия. Братовчедка е на световноизвестния [[писател]] [[Борис Пастернак]].
 
== Биография ==
Олга Фрайденберг е дъщеря на одеския журналист и изобретател Михаил (Моисей) Филипович Фрайденберг и Хаси Иосифовна (Анна Осиповна) Пастернак – сестра на художника Леонид Осипович Пастернак. Бракът на родителите ѝ е закрепен със свидетелство от канцеларията на одеския градски [[равин]] на 17 юни 1883 г.<ref>{{икона|ru}} [http://www.istmira.com/istnovvr/aura-odesskoj-peresypi-i-slobodki-romanovki-kraeve/page/42/ Аура одесской Пересыпи и Слободки-Романовки. Краеведческие прогулки].</ref>.
 
След като завършва гимназия в [[Петербург]] през 1908 г. Фрайденберг не успява да постъпи във Висшите женски курсове заради ограничената квота за евреи, но в течение на една година все пак посещава лекциите там. През 1910–1914 г. се отдава на самообразование, учи чужди езици, пътува много из Европа. След началото на [[Първата световна война]] се връща в Русия и през октомври 1914 г. става милосърдна сестра в армията през октомври 1914 г.
 
След края на войната завършва класическа„Класическа филологияфилология“ в [[Петроград]]ския университет (1923), защитава дисертация за произхода на старогръцкия роман (1924). През 1920–1930 г. работи заедно с [[Николай Мар]] и [[Израил Григориевич Франк-Каменецки]], (резултат от съвместнатачкоято съвместна работа е колективният сборник „Тристан и Исольда“, Л., 1932).
 
През 1932 г. създава в Ленинградския университет първата съветска катедра по класическа филология и я ръководи до 1950 г. (с прекъсване през годините на войната). През 1935 г. защитава дисертацията си за доктор на науките на тема „Поэтика„Поетика на сюжета и жанра (периодътпериод на античната литература)“. Отпечатана през 1936 г. като книга, дисертацията е подложена на жестока идеологическа критика във вестник „Известия“, книгата е иззета от книжарниците. В годините на сталинските репресии е арестуван брат ѝ. Тя оцелява по време на блокадата на Ленинград.
 
Вдъхновеният от най-високо място разгром на т.н. маризъм (по името на Николай Мар) и борбата с космополитизма водят след себе си през 1950 г.води до уволнението на Олга Фрайденберг от университета ипрез 1950 г., като я лишават по-нататък от всякаква възможност по-нататък да публикува. И днес огромна част от изследванията ѝ (8 монографии и няколко десетки статии) все още не са публикувани.▼
По време на блокадата на Ленинград е сред оцелелите.
 
== Научни идеи ==
▲Вдъхновеният от най-високо място разгром на т.н. маризъм (по името на Николай Мар) и борбата с космополитизма водят след себе си през 1950 г. до уволнението на Олга Фрайденберг от университета и я лишават по-нататък от всякаква възможност да публикува. И днес огромна част от изследванията ѝ (8 монографии и няколко десетки статии) все още не са публикувани.
По образование и академична позиция Фрайденберг е класически филолог, но фокусът на нейните интереси е т.нар.тъй нареченото „палеонтологическо“ изследване на семантиката на литературните, и по-общо – на културните мотиви и форми (на първо място метафорите и сюжетите), трансформациите им от архаични в исторически и съответно – върху предисторията и ранната история на литературните и сценичните жанрове лирика, комедия, роман. В работата си тя развива идеите на [[Херман Узенер]] и [[Александър Веселовски]], френската социологическа школа ([[Люсиен Леви-Брюл]]), Кеймбриджките ритуалисти, философията на символичните форми на [[Ернст Касирер]] и на практика е един от предшествениците на съвременната „археология“ на културните форми в рамките на символната антропология и на т.нар. културни изследвания ({{lang-en|''Cultural Studies''}}).▼
 
== Идеи ==
▲По образование и академична позиция Фрайденберг е класически филолог, но фокусът на нейните интереси е т.нар. „палеонтологическо“ изследване на семантиката на литературните, и по-общо – на културните мотиви и форми (на първо място метафорите и сюжетите), трансформациите им от архаични в исторически и съответно – върху предисторията и ранната история на литературните и сценичните жанрове лирика, комедия, роман. В работата си тя развива идеите на [[Херман Узенер]] и [[Александър Веселовски]], френската социологическа школа ([[Люсиен Леви-Брюл]]), Кеймбриджките ритуалисти, философията на символичните форми на [[Ернст Касирер]] и на практика е един от предшествениците на съвременната „археология“ на културните форми в рамките на символната антропология и на т.нар. културни изследвания ({{lang-en|Cultural Studies}}).
 
== Писма и мемоари ==
Line 45 ⟶ 43:
В Русия трудовете на Фрайденберг започват отново да влизат в обръщение (а повечето – да виждат бял свят за първи път) едва след 1973 г.
 
== Библиография ==
== Избрана библиография ==
Избрани произведения:
* „Идея пародии: (набросок к работе)“. // ''Сб. работ в честь С. А. Жебелев''. Л., 1926, с. 378-396.
* ''Поэтика сюжета и жанра: период античной литературы''. Л.: Гослитиздат, 1936. 454 с.; М.: Лабиринт, 1997, 448 с.
Line 80 ⟶ 79:
* „Целевая установка коллективной работы над сюжетом о Тристане и Исольде. Воспоминания о Марре“. // ''Сумерки лингвистики: Из истории отечественного языкознания''. Антология. М.: Academia, 2001, с.325-339, 425–443.
* ''The Race of Life/ Writing the siege of Leningrad: women’s diaries, memoirs, and documentary prose''. Cynthia Simmons, Nina Perlina, eds. Pittsburgh: University of Pittsburgh Press, 2002, р.64-75.
* {{икона|bg}} ''Поетика на сюжета и жанра''. София: Христо Ботев, 2001.▼
 
=== На български ===
▲* ''Поетика на сюжета и жанра''. София: Христо Ботев, 2001.
 
== За нея ==
Line 106 ⟶ 103:
 
{{СОРТКАТ:Фрайденберг, Олга}}
[[Категория:РускиРодени филолозипрез 1890 година]]
[[Категория:Починали през 1955 година]]▼
[[Категория:Класическа филология]]
[[Категория:Руски литературни теоретициисторици]]
[[Категория:Руски филолози]]
[[Категория:Руски наратолози]]
[[Категория:Руски фолклористи]]
[[Категория:Руски културолози]]
[[Категория:Антична литература]]
[[Категория:Семиотици]]
[[Категория:НаратолозиПреподаватели в Санктпетербургския университет]]
[[Категория:Възпитаници на Санктпетербургския университет]]▼
[[Категория:Руски медицински сестри]]
[[Категория:Руски евреи]]
[[Категория:РодениЕвреи презв 1890 годинаСССР]]▼
[[Категория:Родени в Одеса]]
[[Категория:Починали в Санкт Петербург]]
[[Категория:Личности (Тарту)]]
▲[[Категория:Родени през 1890 година]]
▲[[Категория:Починали през 1955 година]]
▲[[Категория:Възпитаници на Санктпетербургския университет]]
[[Категория:Преподаватели в Санктпетербургския университет]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Олга_Фрайденберг“.