Разум: Разлика между версии

Няма промяна в размера ,  преди 4 години
м
замяна с n-тире; козметични промени
м (Премахнати редакции на 77.85.49.128 (б.), към версия на 212.50.74.96)
Етикет: Отмяна
м (замяна с n-тире; козметични промени)
'''Разум''' ({{lang-la|ratio}}) означава висша степен на [[познание|познавателна]] дейност, способност за [[логика|логическо]] и абстрактно мислене.<ref>{{cite book | last = Андрейчин | first = Любомир | year = 2005 | title = Български тълковен речник | publisher = Наука и изкуство | isbn = 954-02-0156-Х | page = 824}}</ref> С други думи, разумът е способността за обобщаване, осмисляне на общите закономерности. Представлява колективно свойство на [[интелект]]а и [[съзнание]]то и е тясно свързан с мисленето, [[въображение]]то, [[памет]]та, [[емоционалност|емоциите]] и [[воля]]та. Проявява се като правилност на съжденията.
 
В по-общ смисъл разумът включва способността за познание на смисъла на нещата и истината изобщо нравствена, религиозна и т.н. От тази гледна точка разумът е сроден на мъдростта, съвестта и интуицията. Проявява се като правилност на поведението.
 
Разумът е една от най-важните черти на личността, поради което е пряко свързан със самосъзнанието способността на субекта да разпознава себе си и да осъзнава своята уникалност и неповторимост.
 
Според съвременния материализъм [[главен мозък|мозъкът]] и разумът са две различни неща: мозъкът е органът на мисленето, а разумът представлява способността на мозъка да създава мисловни процеси.
 
== Разум и логика ==
[[Логика]]та е науката за формите на мисленето — понятията, съжденията и умозаключенията. Тя изследва методите за разсъждаване, чрез които от едни твърдения могат да се извеждат други. В този смисъл логиката е учение за [[истина]]та и анализ на мисленето и [[Език (лингвистика)|езикезика]]а. Логиката и разумът са различни неща. Логиката е много важен аспект на разума, но не е целият разум. Разумът включва още умението да се правят правдоподобни предположения при наличие на недостатъчно данни, по силата на умствени навици, изградени въз основа на минал опит и придобити познания за света (т. нар. „здрав разум“). Тук влиза знанието за това, кои неща са възможни и кои са повече или по-малко вероятни.
 
Понятието за разума няма точно определени граници. Понякога към него се отнасят и качества като благоразумие, предпазливост, разсъдливост, далновидност, проницателност (т. нар. практически разум). Тъй като разумът е един от главните фактори, определящи поведението на хората, той неминуемо се преплита с въпросите на етиката.
 
== Разум и емоции ==
Много често в литературата разумът е противопоставян на [[чувство|чувствата]] ([[емоция|емоциите]]). В ученията на [[Платон]], [[Жан-Жак Русо]] и [[Фридрих Ницше]] се изразява становището, че между разума и емоциите на човека няма непременно противоречие емоцията е следствие от ценностната система на човека, а тя от своя страна се гради съзнателно, като човек се стреми да узнае източника на чувствата и да ги обясни рационално.
 
== Разум и материя ==
Основният въпрос във философията е: "Кое е първичното разумът или материята?". Отговорът на този въпрос разделя философските учения на два типа материалистически и идеалистически. Според материализма разумът е продукт на високоорганизираната материя (мозъка), а идеите са отражения на материалните обекти от външния свят. Според идеализма материята е създадена от разума, а материалните обекти са само подобия (сенки) на идеите.
 
== Източници ==
* [http://www.saint-andre.com/journal/1997-11-24.html Интегриране на разум и емоции]
 
[[Категория:Разум| ]]
[[Категория:Философски термини]]
[[Категория:Интелект]]
[[Категория:Разум| ]]