Разлика между версии на „Раймон дьо Поатие“

м
замяна с n-тире
м (интервал)
м (замяна с n-тире)
'''Раймон дьо Поатие Антиохийски''' (фр. Raimond de Poitiers - роден 1115 в Аквитания 29 юни 1149, Антиохия) e княз на Антиохия от 1136, младши син на [[Гийом IX дьо Поатие|Гийом IX]] Трубадур, херцог на Аквитания и неговата жена Филипа, графиня на Тулуза.
[[Файл:RaymondOfPoitiersWelcomingLouisVIIinAntioch.JPG|мини|300px|На миниатюрата на [[Жан Коломб]] и Себастиян Мармеро е показано посрещането в Антиохия от Раймон дьо Поатие и крал [[Луи VII]]. [[XIV век]].]]
 
Като се ражда Раймон, за него особени перспективи в Европа като по-малък син, той няма. В това време далеко на изток се намира [[княжество Антиохия]], на което отчаяно не върви на управници: двама от тях загиват, и от 1119 година княжеството почти през цялото време се управлява от регенти. В средата на 30-те години, възниква остра потребност от пълноправен действащ господар — мъж и воин. Раймон много подхожда за тази роля, по твърдение на хрониста, защото се отличава с невиждана сила и ловкост, а също е перфектен ездач. Както се говори за него, Раймон на шега огъва железни пръти; може да се прехвърля под коня в движение, да смачка пръстен с една ръка и с помощта само на единия си крак, така да притисне хълбока на коня, че да го застави да спре веднага.
 
В 1136 година по време на сватосването и венчаването Констанс е на десет години. Когато за пристигането на Раймон разбира майката на кандидатката, доволно младата дама Алиса Йерусалимска  (2-ра дъщеря на краля на Йерусалим, Бодуен II и вдовица на княз Боемон II), решава да предложи на задморския жених в качество на спътница в живота себе си. Раймон разбира разликата в положението. В първият случай той става пълноправен господар, във вторият - само с права на регент. Затова бързо се споразумява с патриарх Раул. Раймон дава клетва за васал пред духовния пастир, а патриахът го венчава за похитената Констанс. Раймон и патриарх Раул организират сватбата и изиграват по този начин майката Алиса.
 
== Вторият кръстоносен поход ==
== Битка при Инаб ==
[[Файл:BattleOfInab.jpg|мини|200px|Битката при Инаб, в която е убит Раймон]]
Когато кръстоносният поход окончателно се проваля и към началото на лятото 1149 година, кръстоносците се разотиват, князът на Антиохия се оказва сам с противника си Нур-Ед-Дин. Раймон намира не лош съюзник сред мюсюлманските съседи вождът на асасините, кюрдският шейх известен с името Али Ибн-Вафа. Започват размени на удари между християните и мюсюлманите-шеити с мюсюлмани-сюнити, с променлив успех и баланс на силите до момента, когато Нур-Ед-Дин не обсажда замъка Инаб. Раймон не може да си позволи противника да го лиши от тази крепост, защото със загубата и се губи възможността да се контролира положението на делата на изток от река Оронт, на която се намира Антиохия.
 
Нур-ед-Дин отначало отстъпва, но получава обнадеждаващи сведения за числеността на вражеската войска, и премисля. Войската на Раймон наброява хиляда пехотинци и около четири хиляди конници (като три четвърти от конниците са мюсюлманите на Али Ибн-Вафа), а у Нур Ед-Дин само конниците са шест хиляди. В утрото на 29 юни 1149 година той обкръжава лагера на противника. На разсъмване Раймон и Али Ибн-Вафа, не виждайки друг изход, се хвърлят в атака за да направят пробив от височината по склона, при много неизгодна позиция. Освен това, отначало утрото е ясно, но изведнъж задухва вятър, и се надига истинска буря, облаци от пясък се носят направо в лицето на атакуващите рицари и асасините. Да се победи в такива условия и даже само да си проправят път става невъзможно.