Уикипедия

Райони за планиране в България: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 14:
* 3. По-силно развити райони – с БВП/глава над 90 % от средното за ЕС.
Най-голямо финансиране получават районите от първо ниво -– почти 2 пъти повече от другите две нива, взети заедно (2014 – 2020 г.). <ref name="ИПИ"/>
 
Номенклатурата на териториалните единици за статистика NUTS разделя територията на България на следните три нива:
Ред 90:
=== Северозападен район за планиране (СЗРП) ===
{{Основна|Северозападен район за планиране}}
Включва [[Област Видин]], [[област Враца]], [[област Монтана]], [[област Плевен]] и [[Област Ловеч]]. До 2006 г. районът включва областите -– Видин, Враца и Монтана.
 
== NUTS кодове ==
Ред 152:
=== Вариант 2 ===
[[Файл:Bulgaria NUTS-2 Proposal 2018 variant 2.svg|мини|350px|Предложение Вариант 2, залегнал в проекта за изменение на Закона за регионалното развитие от 2018 г.|lang=bg]]
Районите се окрупняват на четири и се определят спрямо географските характеристики. Обединяват се в един район (Дунавски) Северозападният и Северен централен район плюс Област Търговище. Образува се Черноморски район от Североизточния (без Област Търговище) и Югоизточния (без Област Стара Загора, която минава към Южния централен район, наречен Тракийско-Родопски. Запазва се без промени Югозападният район и остава на ниво 2 (район в преход), поради по-високото ниво на жизнен стандарт в столицата. Това може да се окаже неблагоприятно за него поради вероятността за спиране на европейското кохезионно финансиране за райони в преход при новата Политика на сближаване през периода 2020 -– 2027 г. <ref name="mediapool"/>,<ref name="ИПИ"/>
* Дунавски район: области Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Търговище, Разград и Силистра.
* Черноморски район: области Добрич, Шумен, Варна, Бургас, Сливен и Ямбол.
Ред 161:
[[Файл:Bulgaria NUTS-2 Proposal 2018 variant 3.svg|мини|350px|Предложение Вариант 3|lang=bg]]
 
Променя се обхватът на съществуващите 6 района. Изпълнява се настояването на европейските институции, както и на Националното сдружение на общините в България и София-град се отделя в самостоятелен район. Отчетено е, че икономиката и жизненият стандарт на София са над средните показатели за Европейския съюз <ref name="mediapool"/>. БВП на глава от населението за София-град за 2016 г. е 105 % спрямо средния за ЕС и ако се отдели в самостоятелен район, попада на най-високото, трето ниво -– по-силно развити райони. Затова ще ѝ се полага по-малко финансиране от европейските фондове, като силно се намалява достъпа на столицата до европейско кохезионно финансиране. Така Вариант 3 е най-неблагоприятен за развитието на най-големия икономически център в страната. <ref name="ИПИ"/>
* Западен район: области Видин, Монтана, Враца, Софийска, Перник, Кюстендил и Благоевград.
* Район София-град: област София-град
Ред 214:
|-
|}
Така всички райони са на първо ниво (по-слабо развити райони) и са в най-благоприятно финансово положение. За тях е заделен най-голям дял – 48,4 % от европейските средства за сближаване за програмния период 2014 -– 2020 г. За районите в преход (2<sup>ро</sup> ниво), се полагат 10 %, а за силно развитите региони -– около 15 % от ресурсите.<br>
Вариантът осигурява за всички райони максимален достъп до финансовите средствата за целия период 2020 – 2027 г. и изпълнение на критерия за население поне до 2050 г.<ref name="ИПИ"/> Същевременно, тенденцията е някъде след 2027 г. големият район Западна България да премине в категорията „региони в преход“ поради близкото ниво (70,9 %) до границата 75 % и развитието на столицата,<ref>Десислава Николова. [https://m.24chasa.bg/Media/2018/02/26/3de49766-04c0-4954-8f5c-7d8115f0f0bb.pdf Нови райони за планиране след 2020 – някои съображения.] 24Chasa.bg, 26 февруари 2018</ref> което покрай София и другите области от сегашния Югозападен район рискува да лиши от кохезионно финансиране и областите Видин, Монтана и Враца, които при другите варианти са в райони, оставащи с най-благоприятно финансово положение. Така рискът при другите варианти остава само за областите Перник, Кюстендил и Благоевград, включени в един район със София.
 
Изготвеният от Министерския съвет Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, обявен за обществена консултация през октомври 2018 г., е основан на Вариант 2<ref>[http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=3793 Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие] – Министерски съвет, Портал за обществени консултации, 04.10.2018 г. – 06.11.2018 г.</ref>, въпреки риска от спиране на европейското финансиране за Югозападния район със столицата като район в преход след промените в Кохезионната политика за периода 2020 -– 2027 г.<ref name="mediapool"/>,<ref name="ИПИ"/>
 
== Вижте още ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Райони_за_планиране_в_България“.