Ракита (област Плевен): Разлика между версии

м
замяна с n-тире
м (интервал)
м (замяна с n-тире)
Икономиката на селото не е добре развита, както и в останалата част от региона. Преобладаващ отрасъл е земеделието. В непосредствена близост до с. Ракита в североизточна посока има изградена [[ВЕЦ]] с инсталирана мощност 2x2,6 MW, която е собственост на частна фирма. Електроцентралата ползва вода от т.н. Витска напоителна система, която преминава през землището на Ракита.
 
Селото има сравнително добра инфраструктура - телефон БТК, мобилна връзка/М-Тел, Глобул/, вода (целогодишно), но с остаряла тръбопроводна мрежа. Уличната мрежа не е много добре развита, липсва канализация. Съществува редовен автобусен транспорт до градовете [[Червен бряг]] [[Ловеч]] и [[Плевен]]. От с. Телиш, което е на разстояние от 7 km, може да се направи връзка с пътнически влак в направленията София, Русе и Варна.
 
Населението е преобладаващо българско - 80%, а останалите 20% са роми. Българската част от населението е със стари християнски традиции. Съществува добре поддържан и ремонтиран източноправославен храм, функциониращо училище и детска градина (данните са от 2007 година).
 
== История ==
Природни забележителности:
* местността “Езерото” с множество пещери и карстови извори. От там се снабдява селото с питейна вода целогодишно, тъй като водоизточника не пресъхва и през най-сушавите години.
* скален мост “Седларката”. Малко по нагоре от Седларката се намира равна пеш - пещера, която започва сред полето във фуниевиден слог, така че не се вижда от пръв поглед. Дълга е повече от километър. Има стеснения и големи зали, множество сталагмити и сталактити, вътрешна река и пропаст. Водата на реката излиза на повърхността в пещерата под Седларката. През 60-те години там е имало мандра на ТКЗС на селото. По настоящем входа на пещерата в полето е засипан с пръст, за да се предотврати нещастен случай на деца влизащи в пещерата.
* ракитска могила
* цер в двора на Витан Тодоров
Кухнята не се отличава от останалата част на региона, като преобладават и някои специфични ястия за селото, като:
 
* Кросмач - характерното за него е, че се приготвя от последното за сезона на доенето овче мляко и е без сирене. Млякото се вари на водна баня със сол, като се бърка непрекъснато до сгъстяване. Сваля се от огъня и се бърка всеки ден една седмица после през ден докато се сгъсти и узрее. Когато е напълно готово се затваря в буркани като се държи на хладно място. Днес хората го стерилизират и така се ползва целогодишно.
* Овча чорба (застроен курбан) - приготвя се от овче месо и овчи дреболии.
* Лучник - постно ястие.
* Пържено-постно лятно ястие от домати, лук, печени чушки и малка част зелени джанки.
* Летен таратор - студено предястие от краставици, кромид лук, чесън, сварени и охладени зелени джанки заедно с бульона, копър и магданоз.
* Кърначета - характерни за селото и ненадминати по вкусови качества (по рецепта на известния местен готвач Васил Изворски).
* Печено на кална фурна или в трап цяло агне.