Разлика между версии на „Рамкова конвенция на ООН за изменението на климата“

м
замяна с n-тире; козметични промени
м (Робот Добавяне {{без източници}})
м (замяна с n-тире; козметични промени)
{{без източници}}
{{обработка|форматиране}}
'''Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата''' е приета на срещата на върха за Земята през 1992 г. в [[Рио де Жанейро]]. Тя признава съществуването на заплаха от увеличение на емисиите от парникови газове в резултат на човешката дейност и поставя за крайна цел стабилизирането на концентрациите на парникови газове в атмосферата до ниво, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система.
 
Страните по Конвенцията трябва да предприемат специфични действия, например намаляване на емисиите на парникови газове с известен процент, чрез приемане на протоколи към Конвенцията. Такъв е и приетият през 1997 г. [[Протокол от Киото]], който поставя количествени цели за намаляване на емисиите от парникови газове. Той засяга практически всички основни сектори на икономиката и е смятан за най-широкообхватното споразумение по проблемите на околната среда и устойчивото развитие, което е било подписвано някога.
България ратифицира Протокола от Киото на 17 юли 2002 г., с което се присъедини към усилията на международната общественост за борба с изменението на климата.
 
Протоколът задължава развитите страни и страните в преход към пазарна икономика, да провеждат политика и предприемат мерки така, че количествата на годишните емисии на парникови газове в периода 2008 - 2012 г. да бъдат по-малко от емисиите на тези газове през приета базова година. За България това задължение е 8% спрямо базова година 1988.
 
Протоколът се отнася до шест основни парникови газа. Това са [[въглероден диоксид]] (СО2), [[метан]] (CH4), [[двуазотен оксид]] (N2O), [[хидрофлуорокарбони]] (HFC), [[перфлуорокарбони]] (PFC) и [[серен хексафлуорид]] (SF6).
 
Документът може да стане юридически задължителен едва след ратифицирането му от най-малко 55 страни, включително от страни от Анекс I - развитите страни и страните с икономики в преход, които са отговорни за най-малко 55% от общото количество емисии на въглероден диоксид през 1990 г. До момента Протоколът от Киото е ратифициран от 122 страни, представляващи 44,2% от глобалните емисии на парникови газове.
 
Анализите в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ясно показват, че цените за намаление на един тон емисии СО2 в развитите страни и страните в преход към пазарна икономика, както и развиващите се страни се различават значително, т.е. ще бъдат значително по-високи в развитите страни. По тази причина бе признато, че международното сътрудничество при изпълнение на задълженията по Протокола от Киото ще допринесе в значителна степен за по-ефективното глобално намаление на емисиите на парникови газове и което е много важно, това ще стане с изразходването на по-малко средства. Именно този подход намери израз в трите механизма на Протокола от Киото.
 
=== '''Механизми на [[Протокол от Киото|Протокола от Киото]]''' ===
 
Протоколът от Киото допуска няколко форми на сътрудничество с цел ефективно намаление на емисиите на парникови газове, наречени "гъвкави механизми". Това са: съвместно изпълнение, търговия с емисии и чисто развитие.