Ревизор (комедия): Разлика между версии

| бележки = първо издание на български -– 1882 г.

'''„Ревизор“''' ({{lang-ru|Ревизо́р}}) е [[комедия]] в пет действия на [[Николай Гогол]]. Написана е през есента на 1835 г., а през пролетта на следващата е поставена за първи път на театрална сцена в [[Санкт-Петербург]].

* Антон Антонович Сквозник-Дмухановски -– градоначалник

* Анна Андреевна -– негова жена

* Мария Антоновна -– негова дъщеря

* Лука Лукич Хлопов -– училищен настоятел

* Амос Фьодорович Ляпкин-Тяпкин -– съдия

* Артемий Филипович Земляника -– началник на благотворителните заведения

* Иван Кузмич Шпекин -– пощенски началник

* Пьотър Иванович Добчински, Пьотър Иванович Бобчински —– градски помешчици

* Иван Александрович Хлестаков -– чиновник от Петербург

* Осип негов слуга

* Християн Иванович Гибнер -– околийски лекар

* Фьодор Андреевич Люлюков, Иван Лазаревич Растаковски, Степан Иванович Коробкин —– чиновници в оставка, почтени лица в града

* Степан Илич Уховертов -– полицейски пристав

* Свистунов, Пуговицин, Держиморда —– стражари

* Абдулин -– търговец

* Февронья Петровна Пошлепкина -– жена на железар

* Мишка -– слуга у градоначалника

== Сюжет ==

[[Сюжет]]ът ѝѝ е подсказан от [[Пушкин]], когото самия в провинциално градче объркали с пристигнал от столицата ревизор и това поражда небивала суматоха сред местното чиновничество. В основата на творбата заляга чисто руският анекдот за мнимия ревизор, който, разгърнат в оригинален драматургичен наратив, се превръща в [[обвинителен акт]] срещу цялата бюрократична система в Русия с присъщите ѝѝ произвол, корупция и беззаконие, характерни впрочем за всяко административно управление.

== Рецензия ==

Комедията и нейното [[драматургия|драматургично представление]] са сред най-значимите културни събития в Русия във века на нейното израстване като държава-стожер на [[Свещен съюз|Свещения съюз]] и покровител на [[изкуство|изкустваизкуствата]]та, сред които изпъква [[руска класическа литература|руската класическа литература]]. За това допринася и вниманието, което е отделено на премиерата на "Ревизор" от руския цар и император. [[Николай I (Русия)|Николай I]], заедно с престолонаследника [[Александър II (Русия)|Александър II]], заявяват присъствието си в ложите на театъра, което още повече центрира обществения фокус на внимание върху постановката. Зрителите забелязват, че по време на представлението държавният глава се смее от сърце.

Произведението е оценено подобаващо от литературната критика като първата проява на [[реализъм|реализма]] на т.нар. натурална школа в руската литература. Сюжетната [[колизия]] и безпощадна [[сатира]] над [[еснаф]]ските нрави придават общочовешки гротесков колорит на произведението, а типологията на характерите на главните герои -– неповторима социална живописност и неимоверна психологическа вместимост в етера на образите.

* Н.В.Гогол -– Събрани съчинения в шест тома, издателство „Български писател“, София 1953-1955

* Париж —– „Порт-Сен-Мартен“ (1853), театър „Евр“ (1898), театр „Режан“ (1907), Театър Елисейски поля (1925), театър „Ателие“ (1948); Лайпцигски театър (1857)

* Берлин —– Придворен театър (1895), „Шилер-театър“ (1902, 1908), Немски театър (1907, 1950. 1952);

* Прага —– Временен театър (1865), Национален театър (1937), Реалистичен театър (1951)

* Белград —– Кралски театър (1870, 1889), Краковски театър (1870);

* Виена —– „Бургтеатър“ (1887, 1894), „Йозефщадтеатър“ (1904), Свободен театър (1907), театър „Скала“ (1951). „Фолкстеатър“ (1957);

* Брюксел —– „Нуво театър“ (1897), Кралски театър (1899);

* Дрезден —– Придворен театър (1897), Шведски театър, Гелсингфорс (1903);

* Лондон —– „Стейдж театър“ (1906), „Барнс театър“ (1926);