Уикипедия

Античност: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на 83.148.85.22 (б.): копирано от https://vijbulgaria.alle.bg/култура/българско-изобразително-изкуство/антично-изкуство-по-българските-земи/
Етикет: Отмяна
Ред 20:
{{основна|Древна Гърция}}
{{раздел-мъниче}}
 
 
Древногръцко изкуство по българските земи
 
Към VIII-VII век пр. Хр. в гръцките полиси настъпват обществено-икономичеки процеси, изразяващи се в промяна на политическия ред. Родовата аристокрация постепенно губи своята роля и на предно място в политиката излиза правото на свободните граждани да упражняват политическата си воля. Освен това технологията на производство напредва значително, което води до засилване на икономическата мощ у отделните полиси. Това води от своя страна до благоденствие на демоса и неговото разрастване. Така множество граждани търсят нови ниши за своето материално благополучие.
 
Големите гръцки полиси започват да изпращат експедиции в басейните на Средиземно, Егейско, Мраморно и Черно море. Гръцката колониална политика бележи сериозни успехи. Изпратените флотове заселват близки и далечни земи. По Егейският бряг се създават бързо развиващи се градове-колонии. Това са: на р. Струма Амфиполис на Места – Абдера и на р. Марица – Енос. По подобен начин са създадени в Средиземноморието Сиракуса в Сицилия и Масилия (дн. Марсилия във Франция). На Черноморският бряг се създават колониите: Месембрия, Аполония, Одесос (дн. Варна), Калатис и др..
 
Градовете били земеделски центрове, както и търговско-транзитни постове. Те се развили бързо поради усилените търговски отношения с местното население. Някой от тях започнали да секат и собствени монети. Имаме множество запазени образци представляващи майсторски изпълнени гравьорски шедьоври. Това от своя страна показва, че освен да се използват само за чисто търговски цели, монетите са били и обект на естетическо разглеждане и са били начин градът, който ги е сякъл да изпъкне като проспериращ и значим.
 
За архитектурния облик на градовете нямаме почти никакви конкретни сведения, но можем не без основание да предположим, че са били устроени по подобие на останалите гръцки полиси. Разполагали са с палестри, гимназиони,булветериони (градското събрание), театри и всички останали сгради необходими за цялостният бит на гръка. Също така освен сгради с обществени функции не са липсвали и религиозни храмове. Имаме писмени сведения за наличието на голям храм посветен на Аполон-лечител в Аполония. В него се намирала монументална 13 метрова статуя на бога, изпълнена в бронз от известният атински скулптор Каламис през първата половина на V в. пр Хр. В същият град е запазен надпис от който получаваме сведения за провеждането на празници в местният театър в чест на бог Дионис. Поради оскъдността на запазените архитектурни елементи, от полисите по брега на Черно море, не може да се каже до каква степен местната архитектура се е различавала от тази на техните метрополии.
 
Доста по-добре са се запазели гръцките некрополни комплекси. Такива комплекси са запазени и в Аполония, и в Месембрия, и в Одесос. Наред с обикновените гробници най-често покрити с една или няколко хоризонтални плочи, откриваме и такива с усложнена архитектура. В Одесос са открити няколко камери-мавзолей с полуцелиндричен свод. Те винаги се намират под могила, освен това разполагат с предверие и дромос.
 
 
Открити са каменни плочи само с надпис най-често името на покойника, без пластична украса. Смята се, че са принадлежали на най-бедните. По заможните граждани са можели да си позволят силно орнаментирани стели. На тях са изобразени най-често покойните. Пример за този тип плочи е тази на Каликрита, открита край Месембрия. Изобразена е жена седнала на кресло, до нея слугиня поднасяща и алабастрон. Покойната държи в скута си малко дете, а в дясната ръка – вероятно гълъб. Тазииконографска схема е силно разпространена към краят на V в пр. Хр.
 
През елинизма особена популярност добили надгробните плочи изобразяващи на неутрален фон изящен киликс. Изобразяваните сцени придобили голямо разнообразие. Представяли сцени от живота на починалия и имали символично значение. Честа се разкрива интериора, или се вкарват животни. Развитието на надгробните стели преминало през идентични етапи с останалият гръцки свят. Плочите заедно с релефите се изработвали от местни каменоделсдки ателиета. Безспорен шедьовър на надгробният релеф е този на Дайнес от Аполония. Композицията е била предварително решена от скулпторът-каменоделец, който е бил местен майстор с деликатно чувство за композиция и с умение да представя пластично отделните планове. Стелата е висока 2. 40 м., но е била по-висока, тъй като липсва палметовия акротер, за който предполагаме от запазените жлебове.
 
В композицията са разработени двата диагонала, което дава възможност по този начин тя да бъде уравновесена и статична. Единият диагонал преминава през десният крак на Дайнес, а другият през тоягата на която се е облегнал. Дайнес е отправил поглед към своето куче, с което се забавлява. На лицето му е изписана архаична усмивкапредаваща благост на образът му. За художникът изработил релефа можем да заявим, че е познавал добре анатомията, което си проличава от самата скулптура. Също така чувството за пространство у него е било силно развито. В долната част на стелата работи в пет плана.
 
Поради малкото запазени артефакти не можем да дадем цялостна картина на региона през епохата. Запазени са голям брои теракоти в къща от Месебрия, което ни дава право да предположим, че тук се е намирала работилница за керамика. В Несебър са открити също калъпи за „магерски“ чаши. Тези находки ни дават основание да смятаме, че местното производство е било развито.
 
 
 
 
== Древен Рим ==
{{основна|Древен Рим}}
{{раздел-мъниче}}
 
Римско изкуство и градоустройство по българските земи
 
Към ΙΙΙ в. пр. Хр. в западната част на Средиземно море се създала нова световна сила – Рим. След като римляните разгромили основният си военен и икономически противник – Картаген, през Втората пуническа война, насочили своите интереси на изток. След като Рим затвърдил положението си на първа сила в Италия, Испания, Южна Галия и Северна Африка се устремил към завладяването на Балканите. Територията на Балканите предлагала на римляните силно икономически и културно развито общество, което било лесна плячка за спечелване. Гръцките полиси, както иМакедонското царство на Антигонидите били в постоянна война, отслабваща тяхните сили. Докато те били множество малки фракции не намиращи решение на дребните си териториални проблеми, Римската република вече следвала имперската си мечта. През 148 г. пр. Хр. Рим окончателно побеждава македонската фаланга със свойте легиони и слага край на царството на Антигонидите. Две години след присъединяването на Македония към Републиката, Гърция последвала нейната съдба. Тракииските царства също станали обект на военни кампании, което довело до тяхното бавно присъединяване към Римската държава. След век и половина на кървави войни траките станали част от „populus ramanus“.
 
През I век от н. е. се създали провинциите Мизия и Тракия. На юг от Балкана завоюваното Одриско царствопредлагало територия организирана по еленистичен образец със силно развити градове Филипополис, Кабиле и Ускудама и развита селскостопанска територия.
 
На север Мизия била доста по-изостанала в развитието си през епохата на еленистични влияния. Римляните постепенно облагородили своята нова провинция. Създали укрепени лагери за своите легиони край Дунав. Това били Рациариа, Ескус, Нове, Дуросторум. С течение на времето около тях се развили цивилни поселения наречени канаби, което спомогнало те да се превърнат в пълноправни римски градове: колонии или муниципии.
 
По времето на императорите Траян и Адриан във вътрешните райони на провинциите се създали множество проспериращи градове. Сердика, Августа Траяна, Адрианопол Никополис ад Иструм, Пауталия и др. През втори век градовете във вътрешна Тракия и Мизия придобили същия облик като градовете на Изток.
 
Никополис ад Иструм е един от малкото по-добре разучени римски градове по българските земи. Предполага се, че е създаден в чест на победата на император Траян над даките през 102 г. oт н. е.. Разполагал с обширен форум с почти квадратни размери. Бил обграден от колонади в йонийски стил, а в северната му част се намирали статуите на императори и знатни граждани. Край форумът се намирал малък храм, чиито фронтон бил украсен с щит и две копия. Голяма улица е била свързана посредством портик с форума. Също в близост се е намирал и театър.
 
 
Един от най-добре проучените градове по дунавския бряг е Ескус. Там е открит храм на Фортуна с монументални размери, образец на Антониновата архитектура. Храмът се е издигал в дъното на перистилен двор в йонийски стил. Входът бил оформен катопропилон с фронтон, поддържан от две колони и фланкиран със статуи. Срещу портика се издигала огромна сграда с площ от над 2100 кв. м.. Тя се характеризира с пищна украса. Таванът бил декориран с гипсова щукатура, а стените облицовани с мрамор. В едно от помещенията е открита подова мозайка с майсторско изпълнение и интересен сюжет. Централната емблема представлява сцена от Менандровата комедия „Ахейци“ и е обградена от пояс геометрични мотиви.
 
 
Един от най-славният по-онова време градове на елистичният Изток бил Филипопол, носещ римското си име Тримонциум. Връх в неговото развитие бележат II и III в. oт н. е.. Тогава бил издигнат вметрополия. Поетът Лукиан в диалога „Бегълци“ го назовава като „най-голям и най-красив“ град. Филипопол ни дава множество сведения за градският живот по време на Империята. Разполагал с огромен форум, обграден от сгради със значими обществени функции. Разполагал с булветерион ,собствена монетарница, на неговата територия са открити единствените останки от антична библиотека по българските земи. Запазени са обществените бани, както и градският акведукт. Най-добре запазени и експонирани са театърът и стадионът.
 
Развитието на градската архитектура спомогнало за разпространението на монументалната скулптура, която добила широко приложение. Най-често били изобразявани божествата от гръко-римският пантеон, както и други чужди божества намерили широко разпространение по територията на Тракия. В Ескус е открита най-голямата антична статуя у нас с размери над 2.83 м., като главата и ръцете не са запазени. Смята се, че е изобразена Деметра. Драперията е грижливо изработена и с голяма вещина. Скулптурът е успял да разкрие формите под нея.
 
Произведенията на старите гръцки майстори се радвали на голяма почит. Запазени са частично римски копия на гръцките статуи. Край с. Рибен е открито фрагментирано копие на „Почиващия сатир“ от Праксител. Мраморно копие на Ерос от Праксител е открито в развалините на Никополис ад Иструм. Край Стара Загора е открита бронзова статуя на Аполон, числяща се към Праксителовата школа.
 
Една мраморна глава на Пан от с. Графитово е прекрасен образец от ателиетата на Тракия.
 
На територията на България са открити множество скулптурни портрети на богати и значими граждани, както и парадни портрети на императори за фасадите на обществените сгради. Били създадени множество образци на портретното изкуство, отличаващи се с качеството на своето изпълнение и представянето на характерното у модела.
 
 
Наред с официалното гръко-римско изкуство били създадени и безброй статуетки, релефи и плочки за религиозните ритуали на широките маса от населението. Открити са плочки с образите на Артемида, Дионис, Асклепий и Хигия, служещи на култа към тези божества. Но един от най-почитаните култове бил този към Тракийският конник. Открити са хиляди плочи, свидетелстващи за широката почит към него. Религиозните му функции не са установени със сигурност. Най често той е изобразяван движещ се на дясно към олтар или дърво с увиваща се змия. Представян е като ловец участващ или завръщаш се от лов.Иконографията на този образ е упражнила влияние върху изобразяването на християнските конни светци (св. Георги, св. Димитър и т.н.).
 
По време на романизацията на Тракия може да се забележат няколко тенденции в развитието на погребалните релефи. Около старите гръцки колонии и в Тракия най-често се изобразява сцената „погребалната трапеза“, откроява се елинистичното влияние. Около долините на реките Места и Струма се усеща връзка с надгробната пластика в Македония, проявява се в релефен портрет на мъртвия и представянето на Тракийския конник, опит покойникът да бъде хероизиран. На север от Балкана се откриват надгробни релефи от римски тип с дълги надписи и с украса, която с времето става все по богата.
 
Като украса на жилищата аристокрацията и заможният слой от граждани използвали и стенописна украса. За съжаление, останките от подобна декорация са твърде малко, и върху тях не могат да се правят изводи за цялостното художествено ниво на произведенията от този тип.
 
За сметка на това имаме множество запазени мозайки с неповторимо изпълнение, които в по-голямата си част са консервирани. Такива са мозайките открити в храма на Фортуна в Ескус, представяща сцена от Троянския цикъл „Гнева на Ахила“, което говори за културната близост на елинизирана Тракия с гръко-римския свят. Интересна със своят сюжет е откритата подова мозайка в една от баните на Филипопол, представяща изображения на морски демони.
 
 
Едни от най-добре запазените антични стенописи са тези отгробницата в Силистра, датирана към IV век от н. е.. Гробницата не впечатлява с размерите си, но с неповторимата си украса. Предпола се, че това е гробница на знатен гражданин или аристократ. Стените са украсени в пана, като на западната стена се намира общ портрет на господарското семейство, а на двете съседни стени са изобразени прислужниците устремени към своите господари. Забелязва се, че характерният за античността идеал за красиво човешко тяло е изоставен. Фигурите са доста скъсени, с големи за своят размер глави. Над знатното семейство са изобразени два пауна пиещи жива вода. Пауните символизиратблаженият живот, който чака починалите след смъртта. Не се изключва и тезата те да представят раздвоението между античният-езически и възникващия по това време християнски свят. Таванът е украсен с удивително разнообразие от различни екзотични растения, като палми, различни цветя и множество птици. Всеки отделен елемент на декорацията е предаден с огромно внимание и се търси характерното у него. На таванът е изобразен четири пъти млад ловец, което се предполага, че есимвол на аристократичното потекло на мъртвият
 
 
 
== Хронология в България ==
Line 102 ⟶ 37:
 
През IV–VI в. се наблюдава усилено строителство на църкви тип базилики, свързани с приемането на новата християнска религия. От този период е базиликата в квартал [[Струмско]].
 
<ref>[https://vijbulgaria.alle.bg/култура/българско-изобразително-изкуство/антично-изкуство-по-българските-земи/]</ref>
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Античност“.