Ричард II: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Починали на 14 февруари, ползвайки HotCat |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 2:
{{Монарх|име=Ричард II
| описание=крал на Англия
| изображение за личността=[[
| описание на изображението=
| управление=[[22 юни]] [[1377]] - [[29 септември]] [[1399]]
Ред 26:
'''Ричард II''' ([[6 януари]] [[1367]] – [[14 февруари]] [[1400]]) е син на [[Едуард (Черния принц)|Едуард, Черния принц]] и Джоан Кентска (наричана "The Fair Maid of Kent"). Роден е в [[Бордо]] и става наследник на баща си, след като по-големият му брат умира в ранна възраст. Свален е от престола през [[1399]] и умира през следващата година.
== Ранни години ==
Тъй като Ричард е роден на [[Богоявление]] и трима крале са присъствали на раждането му, за него е излязла легенда, че макар да е втори син, му предстоят велики дела. Той става наследник на [[Англия|английския]] престол и е обявен за принц на Уелс, когато баща му, Черният принц, умира след болест през [[1376]]. През следващата година неговият дядо [[Едуард III]] също умира и Ричард става [[крал на Англия|крал]] на 10 години. Младият крал е обучаван от сър Саймън Бърли. От юни [[1377]] до януари [[1380]] г. Англия е управлявана от три съвета. Въпреки че не е член на нито един от съветите, [[Джон Гонт]], чичо на Ричард, налага управленски решения от особена важност, най-вече по отношение на външната политика. В това време Селското въстание от [[1381]] изкарва 14-годишния Ричард на преден план. На младия крал се налага лично да преговаря с Уот Тайлър и другите предводители на въстаналите няколко хиляди въоръжени души. Той обещава помилване за водачите на бунта, но това обещание не е спазено – те са арестувани и екзекутирани. Макар днес да се счита, че Ричард не е бил благосклонен към исканията на бунтовниците, все пак остава неясно дали е планирал арестите или е бил принуден да престъпи думата си заради войнствено настроените английски благородници. Така или иначе, в резултат от неговата тактика, въстаниците се разпръсват от улиците на [[Лондон]] към своите домове в провинцията и така се слага край на размириците. С израстването на младия крал обаче, у него се забелязва неспособност да преговаря и да прави компромиси – съществени умения за водене на успешна политика и дипломация през [[14 век]]. Липсата на тези качества впоследствие ще доведе до неговото детрониране през [[1399]].
== Бракове ==
[[
На [[22 януари]] [[1383]], Ричард II се жени за [[Анна Бохемска]] (известна още като Ана Чешка/Ана Люксембургска), голямата дъщеря на [[император]] [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]] от династията [[Люксембурги]] и четвъртата му съпруга [[Елизабета Померанска]]. Двамата нямат деца. Кралицата умира на [[7 юни]] [[1394]].
На [[31 октомври]] [[1396]] Ричард II се жени за седемгодишната принцеса Изабел дьо Валоа, дъщеря на френския крал [[Шарл VI (Франция)|Шарл VI]] и [[Изабела Баварска]], като така се спира военния конфликт с Франция. И този брак остава без потомци поради малолетие на съпругата.
== Първата криза от 1387-88 ==
Постепенно поемайки в свои ръце управлението, Ричард II изолира много видни благородници като Том дьо Бошамп, 12-ти граф Уоруик, Ричард Фицалан, 11-ти граф Аръндел и Томас Уудсток, 1-ви херцог на Глостър. Не е изненадващо, че те по-късно подпомагат неговото детрониране. След като изпраща в изгнание действащия съвет, Ричард II съставя нов съвет от близкия си кръг фаворити, като Робер дьо Вер, 9-ти граф на Оксфорд и Мишел дьо ла Пол, когото Ричард II прави 1-ви граф на Съфолк и лорд-канцлер на Англия. Възможно е Ричард II да е имал [[хомосексуализъм|хомосексуална]] връзка с Робер дьо Вер; историкът Томас Уолсингам я нарича "неприлична" <ref>Alison Weir (1998). ''Lancaster & York - The War of the Roses''. Pimlico, ISBN 0-7126-6674-5 p.30</ref> и "нелишена от известна степен непорядъчна интимност" <ref>''Historia Anglicana'' by Thomas Walsingham, fl. 1360-1420 and edited by Henry Thomas Riley. Vol I, Parts 1 & 2 in 1863-1864.</ref>. Сред недоволните барони се сформира група, която нарича себе си "лордовете-жалбодатели". Основен пункт в техните "жалби" е продължаване на войната с [[Франция]] в разрез с мирната политика на Ричард II. Много от тях преследват тази цел не заради интересите на страната, а за лични облаги.
През [[1386]] г., английският парламент, под натиска на лордовете-жалбодатели, изисква от Ричард II да смени непопулярните съветници. Той отказва, но му е заявено, че все още е непълнолетен и вместо него ще управлява правителствен съвет. Ричард II нарежда да се арестува водача на лордовете - граф Аръндел. Но малката армия на Ричард, предвождана от Робер дьо Вер, е превъзхождана от войските на лордовете-жалбодатели извън Оксфорд. Ричард II е затворен в [[Тауър|Лондонската кула]]. Той се съгласява да свика парламент, който да разреши исканията на лордовете-жалбодатели. След т.нар. "Безмилостен" парламент от [[1388]] г. непопулярните съветници са насилствено отстранени
== Временно затишие ==
В следващите години Ричард II изглежда си взима поука от събитията през [[1387]] и е по-внимателен в отношенията си с бароните. След като възстановява властта си през [[1389]] и дава обещание за по-добро развитие и по-добро управление, Ричард действително започва да подобрява взаимоотношенията си със своите поданици. През [[1390]] се провежда
Макар да демонстрира напредничава мисъл по отношение културата и изкуствата, Ричард II изглежда развива силна привързаност за стария идеал за Свещеното право на кралете (политическа и религиозна доктрина на политически абсолютизъм). Той настоява към него да се обръщат с "Ваше Височество" и "Ваше Величество"; с часове стои сам с корона на главата си; изисква тези, които се обръщат към него, да свеждат поглед в знак на смирение. В началото на 90-те години на 14 век, той все повече държи на пълното подчинение на поданиците си и реагира остро при опит за критика на управлението му. Развива вкус към пищния, охолен живот. Кралският двор се разширява.
Ред 47:
Ричард II обещава да намали тежките данъци, но не спазва обещанието си. Мнозина смятат, че кралят живее в разкош за сметка на своите поданици.
== Втората криза от 1397–99 и детронирането на Ричард II ==
През [[1397]] г. Ричард арестува трима от лордовете-жалбодатели под претекст, че са организирали заговор. Граф Аръндел е екзекутиран, Уоруик е заточен, Глостър умира.
Ричард II няма деца и наследник на трона е Роджър Мортимър, граф на Марч, а след неговата смърт през [[1398]], наследник остава неговият седемгодишен син Едмънд Мортимър. Ричард обаче се безпокои за сина на своя чичо Джон Гонт - Хенри Болингбрук, когото е изпратил в 10-годишно изгнание през [[1399]] г. След смъртта на Гонт, Ричард е конфискувал земите на Болинбрук.
Ричард заминава за Ирландия, за да потуши въстанието на келтските главатари. Хенри Болингбрук се възползва от удалата му се възможност да влезе в Лондон и е обявен от Парламента за крал
Детрониран през 1399 г. Ричард е убит в затвора и така става първата жертва на [[Война на розите|Войната на Розите]].
== Предшественици ==
{| class="wikitable" align="center"
|+'''Предшественици на Ричард II в три поколения'''
Ред 85:
|}
== Бележки ==
<references/>
| |||