Робеви: Разлика между версии

[[FileФайл:Robevci house.jpg|мини|250п|[[Робева къща|Робевата къща-музей]] в Охрид]]

[[FileФайл:Hadji Risto Sarajevo to Robevi Bitolya.JPG|мини|250п|Писмо от Хаджи Ристо в Сараево до Братя Робеви в Битоля]]

[[FileФайл:Ledger of the fur trader Dedo from Leipzig, 1876-1885 061 (crop Keskari).jpg|мини|250п|Приходно-разходна книга на „Братя Робеви и Кецкарови“ (''Herren Rombi & Keskari''), 1880]]

'''Робеви''' или '''Робевци''' (понякога фамилията традиционно за [[Охридски говор|местния говор]] е назовавана '''Робе''') е голям патриотичен [[българи|български]] [[Род (общност)|род]] от [[Охрид]]. Членове на фамилията са видни български общественици, възрожденци, просветни дейци, лекари и търговци от Македония.

Търговската къща „Робеви“ е основана в Охрид в 1792 година от [[Стефан Христов Робев]] (около 1735 - 1814). След смъртта му в Охрид в 1814 година синовете му [[Ангел Робев|Ангел]] (1785 - 1861) и [[Анастас Робев|Анастас]] (1789 -– 1869) разширяват фирмата, откриват клон в Битоля през 50-те години и търгуват с Виена и Лайпциг. Битолският клон постепенно се превръща в централен. В 1855 година е открит клон във Виена -– „Братя Робеви и синове“.

Бизнесът се разраства още повече при следващото поколение Робеви -– синовете на Ангел [[Константин Ангелов Робев (XIX век)|Константин]] (1818 - 1900), [[Наум Робев|Наум]] (1833, Охрид - 11 май 1863, Виена), [[Евтим Робев|Евтим]] (1835, Охрид - 26 юни 1863, Виена) и [[Стефан Робев|Стефан]] (14 юли 1842, Охрид - 1880, Виена) и на Анастас Йоаким (1820, Охрид - август 1878, Битоля), [[Димитър Робев|Димитър]] (1822 - 1890), [[Никола Робев|Никола]] (1831 -– 1906). В 1863 година фирмата е преименувана на „Анастас Робев и синове“, а в 1869 година -– на „Синове Анастас Робеви“. Представителства са открити в Лайпциг, Белград, Триест, Сараево, Цариград, Банат, Босна, Албания. Търговията на фирмата е с кожи и кожарски изделия, платове, зърнени храни и други и е с Будапеща, Берлин, Хамбург, Манчестър, Лондон, Марсилия, Лион и с много градове в българските земи. Дейността на фирмата е особено активна през 70-те години. Робеви са акционери в много европейски банки.

Фирмата започва да запада след 1878 година -– в 1881 година е затворен виенският клон, а след 1890 година битолската централа се занимава предимно с вътрешна търговия.

Робеви са едни от най-видните водачи на българската [[Борба за българска църковна независимост|църковна]] и [[Борба за българска просвета|просветна борба]] в Югозападна Македония.<ref>Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 788 -– 789.</ref><ref>Бакалов, Георги. История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Издателство Знание, София, 2004, стр. 470.</ref>