Разлика между версии на „Род (граматика)“

м
замяна с n-тире; козметични промени
м (замяна с n-тире; козметични промени)
Например: Думата "къща" е от женски род. При някои съществителните имена, както в дадения пример, в [[българския език]] родът няма отношение към физиологичните характеристики - това е когато имената назовават неодушевени предмети, отвлечени понятия и т.н. и следователно не отразява техния пол, при одушевени деятели родът играе роля да назовава техния пол в езика на функционално ниво чрез [[морфема|морфемни]] наставки.
 
== Семантика ==
В някои езици са обособени два рода, или два класа – на живите и на неживите обекти. В алгонските езици (Северна Америка) съществува такъв тип класификация, в която в одушевения род са включени хората, животните, дърветата, камъните, небесните тела, някои природни явления (''гръмотевица, сняг, лед''), както и ''хлябът и шейната''. <ref>Бояджиев, Тодор - Увод в общото езикознание</ref>
Много части на човешкото тяло са класифицирани като неодушевени, а някои части на животинското тяло – като одушевени.
 
В езиците от тайската група – [[Лаоски език|лаоски]], [[Тайски език|тайски]] – за указване на двата рода се използват особени членове, напр. ''tu'' - за одушевени и ''an'' – за неодушевени.
 
Имената в [[банту|езиците банту]], в някои индиански езици, някои кавказки, папуански и някои изолирани езици са разпределени в различен брой именни класове, които представляват групиране на съществителните въз основа на семантични и евентуално на граматични критерии. По този начин са разделени съществата, предметите и абстрактните съществителни в определен брой категории.
Граматическата категория род, като класифицираща и словоизменителна, е присъща на [[Семитски езици|семитските]] и на повечето [[индоевропейски езици]]. Родова диференциация може да се отбележи при съществителните имена, прилагателните, числителните, местоименията, глаголите и дори в някои частици (''бе, ма, мари'').
 
Още полският езиковед Ян Бодуен де Куртене (1845–1929) е провел изследване „За връзката на граматичния род със светоразбирането и душевното състояние на хората, говорещи на езици, които различават рода”, което е на широка съпоставителна основа (индоевропейски езици, семито-хамитски езици, хотентотски). Същинското разграничение по род – мъжки, женски, среден или мъжки и женски - се наблюдава напр. в повечето индоевропейските езици. Основата, на която се извършва подобна диференциация в някои неиндоевропейски езици, е от друг тип. От изследването става ясно, че механизмът на разграничаването на родовете в индоевропейските езици е случайна и хаотична сексуализация на целия субстанциален свят. Ученият обвързва проблема за рода напр. с определени тенденции в литературата, изкуството, митологичните представи и други прояви на духовния живот на носителите.
 
Френският езиковед Антоан Мейе определя граматичния род като една от най-малко логичните и най-неочакваните граматични категории. Тя е имала пълната си стойност в индоевропейски, т.е. в езика на население, което е противопоставяло по систематичен и постоянен начин одушевеното и неодушевеното. Разделението между мъжкия и женския род е вторично. В историческия период граматичният род в повечето случаи е лишен от смисъл, но той в голяма степен показва добре въздействието на начина на мислене и степента на говорещите лица върху развоя на езика.
 
== Развой на граматическата категория ==
Изказани са 2 предположения за оформянето на граматичния род, според Антоан Мейе. Едното е за пренасяне, разпространение на естествения род в резултат от персонификация и одухотворяване на предметите и явленията. Другото е последица от действието на аналогията. Възможно е тези два фактора, които не са несъвместими, да са действали успоредно или последователно.