Уикипедия

Роже дьо Мулен: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: Поправка на уикисинтаксис
м замяна с n-тире
Ред 34:
В края на 12 век, Орденът на Свети Йоан е значителна военна и политическа сила, с голяма влияние върху политиката на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]]. Конфликтът между хоспиталиерите и [[тамплиери]]те, започнал дълго преди Роже дьо Мулен да оглави рицарите-йоанити, междувременно достига своята кулминация. С [[була]]та ''"[[Piam admodum]]"'' издадена през 1179/1180 г. от римския папа [[Александър III (папа)|Александър ІII]], се призовава брат Роже и хоспиталиерите, независимо от ангажираността си във военните действия в [[Светите земи]], да не забравят основната си функция - грижата и закрилата на бедните и да се хващат за оръжията само когато е налице общ призив за защита на отечеството, или за "обсада крепостите на неверниците под знака на кръста", така че "грижата за бедните да не се намалява по никакъв начин". През 1179 г. събор в Латеран постановява ограничаване правата и на двата рицарски ордена — забранява им присвояването на доходи от църкви, намиращи се във влденията на светски феодали, да приемат в редовете си миряни, отлъчени от Църквата или намиращи се под църковен [[интердикт]], а също така се анулират някои дарения в полза на двата ордена<ref name="Delaville88">Delaville, с.88.</ref>. Впоследствие част от тези решения са отменени с друга папска була от 26 август 1180 г.; през 1184 г. е издадена и нова папска була на папа [[Луций ІІІ]], съгласно която всеки който нападне с оръжие хоспиталиерите, незабавно се отлъчва от Църквата<ref name="Delaville88" />. Папската намеса не остава без последствия и през 1181 г. Генералният капитул на ордена приема новите устави на ордена, съставени от Роже дьо Мулен, в който са отчетени и препоръките на Светия отец.
 
В средата на 1180-те години Йерусалимското кралство се оказва в тежко положение -– Балдуин IV бавно умира от [[проказа]], без да има достоен наследник, а християнските владения постоянно са заплашени от сарацинския султан [[Саладин]]. Единственият начин за спасение на кралството е военна помощ от Европа, и през юни [[1184]] г. Балдуин ІV изпраща при европейските владетели пратеничество начело с Роже дьо Мулен, [[Латински патриархат на Йерусалим|латинският йерусалимски патриарх]] Ираклий от Цезареяи великия магистър на тамплиерите [[Арно дьо Торож]]<ref name="Delaville92">Delaville, с.92.</ref>. Пратеничеството е прието в двора на император [[Фридрих I Барбароса]] във [[Верона]]; там умира Арно дьо Торож, и дьо Мулен продължава пътуването заедно с патриарх Ираклий<ref name="Delaville92" />. На [[16 януари]] [[1185]] магистърът на хоспиталиерите пристига в [[Париж]] и е приет от френския крал [[Филип II (Франция)|Филип II Август]]. Независимо че френският крал обещава финансова помощ на ордена и Йерусалимското кралство, той отказва да организира нов кръстоносен поход, опасявайки се, че в негово отсъствие владенията му ще бъдат атакувани от англичаните<ref name="Delaville92" />. На свой ред, английският крал [[Хенри II (Англия)|Хенри II Плантагенет]] се среща с йерусалимските пратеници в [[Рединг]] и също отказва военна помощ. Въпреки това, много английски, нормандски, гасконски и бретонски рицари по собствена инициатива приемат кръста и се съгласяват да последват дьо Роже в Йерусалим, а самият Хенри II известно време ги съпровожда в пътя им през кралството<ref name="Delaville93">Delaville, с.93.</ref>. По време на обратния път към Йерусалим през август 1185 г., оказва подкрепа на сицилиано-норманския крал [[Уилям II (Сицилия)|Уилям ІІ Добрия]], в обсадата на [[Солун]].
 
Роже дьо Мулен се връща в Йерусалим малко преди смъртта на малолетния [[Балдуин V (Йерусалим)|Балдуин V Йерусалимски]] (16 март 1185 - 1186), след която между благородниците започват нови спорове за това кой да оглави йерусалимския престол. Тамплиерите начело с новия си магистър [[Жерар дьо Ридфор]] поддържат [[Сибила (Йерусалим)|кралица Сибила Йерусалимска]]; хоспиталиерите начело с Роже дьо Мулен се противопоставят, като държат новият крал да бъде избран от папата, императора на Свещената Римска империя и кралете на Франция и Англия<ref name="Delaville93" />. Магистърът на хоспиталиерите дори отказва да предаде съхранявания от него ключ от кралската съкровищница, докато не е заплашен със разправа от противниците си и накрая е принуден да се подчини на общото решение<ref name="Delaville94">Delaville, с.94.</ref>.
Ред 43:
 
== Литература ==
* Jochen Burgtorf: ''The central convent of Hospitallers and Templars: history, organization, and personnel'' (1099/1120-1310). —– BRILL, 2008. —– 761 p. —– ISBN 9789004166608
* Joseph Marie Antoine Delaville Le Roulx: ''Les Hospitaliers en Terre Sainte et à Chypre (1100-1310)''. —– Elibron.com. —– 440 p. —– ISBN 9781421208435
* Bernard Hamilton. ''The Leper King And His Heirs: Baldwin IV And the Crusader Kingdom of Jerusalem''. —– Cambridge University Press, 2005. —– 316 p. —– ISBN 9780521017473
* Louis de Boisgelin: ''Ancient and Modern Malta, and the History of the Knights of St John of Jerusalem''. G & J Robinson, London 1804. Band 2, S. 18.
* Pierre d’Avity и Johann Ludwig Gottfried: ''Archontologiae Cosmicae'' Buch III. Frankfurt am Main, 1628, S. 33 [http://www.uni-mannheim.de/mateo/camenaref/avity/avity1/s1034.html (online)].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Роже_дьо_Мулен“.