Розе Ауслендер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 17:
| повлиян =
| повлиял =
| брак = Игнац Ауслендер (1923 - 1931)
| деца =
| подпис = Signature of Rose Auslaender.jpg
Ред 27:
 
== Биография ==
[[КартинкаФайл:Rose_Ausländer_(1914).jpg|thumbмини|150px|Розе Ауслендер ([[1914]])]]
Розе Ауслендер израства в светска и либерална среда, в която обаче са съхранени основните правила на [[евреи|еврейската]] традиция. Розе следва [[литературознание]] и [[философия]] в [[Черновицки университет|Черновицкия университет]], а в [[1921]] г. заедно с младежкия си приятел Игнац Ауслендер се преселва в [[САЩ]], където се оженват. Там публикува първите си стихове и работи като редактор, секретарка и банкова служителка. В [[1926]] г. поетесата получава американско гражданство, но скоро го загубва, понеже се завръща в родния си град, за да се грижи за болната си майка и изкарва прехраната си като журналистка, преводачка и преподавател по английски.
 
Ред 33:
В Чернивци излиза първата стихосбирка на Розе Ауслендер ''„Небесната дъга“'' (1939). През [[Втората световна война]] градът е окупиран и поетесата прекарва две години в [[гето]]то и още една година се укрива, за да избегне депортирането в [[концлагер]]. В гетото на Чернивци се запознава с поета [[Паул Целан]], под чието влияние модернизира своя литературен стил и се освобождава от [[експресионизъм|експресионистичния]] си звукопис.
 
[[КартинкаФайл:Rose Ausländer 1918.jpg|thumbмини|160px|leftляво|Розе Ауслендер ([[1918]])]]
През [[1946]] г. Розе Ауслендер заминава за [[Ню Йорк]], където отново придобива американско гражданство и сътворява стихове на английски. Едва по-късно, през 1956 г., започва отново да пише на немски, преодоляла мъчително езиковата травма от преследванията.
 
Първата следвоенна книга на поетесата ''„Сляпо лято“'' (1965) излиза във [[Виена]] и е посрещната възторжено от читателите и критиката. На следващата година тя се преселва във [[Германия|ФРГ]], пътува много, преди всичко в [[Италия]], където открива своя нова „духовна родина“.
[[КартинкаФайл:Former Franz-Joseph University in Chernovci.jpg|thumbмини|140px|Старият университет в Чернивци]]
Последните две десетилетия от живота си Розе Ауслендер прекарва в пансион за възрастни хора на еврейската общност в [[Дюселдорф]], тежко болна от [[артрит]] и принудена да диктува стиховете си, понеже не може сама да пише.
 
Ред 59:
* ''Aschensommer. Ausgewählte Gedichte'', 1978
* ''Im Atemhaus wohnen'', Gedichte, 1980
[[FileФайл:Rose Ausländer, Noch ist Raum 1976.jpg|thumbмини|160px|''„Има още пространство“'' ([[1976]])]]
* ''Einverständnis'', Gedichte, 1980
* ''Nacht'', Gedichte, 1981
Ред 80:
* ''Immer zurück zum Pruth. Ein Leben in Gedichten'', 1989
* ''Sieben neue Tage'', Gedichte und Prosa, 1990
[[FileФайл:Rose Auslaender, Gedichte 2001.jpg|thumbмини|160px|''„Стихотворения“''</br> ([[2001]])]]
* ''Treffpunkt der Winde'', Gedichte, 1991
* ''Hinter allen Worten'', Gedichte, 1992