Васильовска планина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м 01 --> януари; козметични промени |
||
Ред 20:
Васильовска планина се издига във вътрешната структурна ивица на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]] между реките [[Вит]], [[Бели Вит]], [[Бели Осъм (река)|Бели Осъм]] и [[Калник]]. На запад и югозапад със стръмни, на места отвесни склонове планината се спуска към долините на реките [[Вит]] и [[Бели Вит]], а на север, североизток и изток склоновете са дълги, силноразчленени и полегати към долините на реките [[Калник]] (десен приток на [[Вит]]) и [[Суха река (приток на Осъм)|Суха река]] и [[Команска река]] (леви притоци на [[Осъм]]). На югоизток чрез седловината [[Богое]] (1238 m) се свързва с [[Троянска планина]] на [[Стара планина]].
Дължината на планината от северозапад на югоизток е около 38 km, а ширината ѝ – 8 – 14 km. Най-висок връх е '''Васильов връх''' (1490 m), разположен в югоизточната
Билото на планината се издига от 1000 m на северозапад до 1400 на югоизток. Изградена е от триаски и юрски варовици и пясъчници, образуващи система от гънки на Тетевенската голяма антиклинала. Силно развити карстови форми – пещери (Градежнишка, Топля и др.), кари, скални откоси и корнизи, карстови извори (Топля). Западните и югозападните склонове се отводняват от малки и къси с голям наклон реки и дерета (Градежница, Васильова река и др.) десни притоци на [[Вит]] и [[Бели Вит]]. Реките течащи на север ([[Лесидренска река]], Кирчевска река и др.), леви притоци на река [[Калник]] и реките [[Суха река (приток на Осъм)|Суха река]] и [[Команска река]], леви притоци на [[Осъм]] са дълги и с по-малък наклон.
Ред 26:
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. Почвите са сиви горски в съчетание с кафяви горски. Билото на планината е заето от пасища, а горската растителност предимно от габър на запад и горун и бук на изток заема основно склоновете на планината.
Във вътрешността на планината са разположени 4 села: [[Градежница]], [[Глогово]], [[Бабинци]] и [[Васильово]], а по склоновете
По южното и югозападното подножие на планината, на протежение от 55,4 km, между селата [[Шипково]] и [[Гложене (Област Ловеч)|Гложене]] преминава участък от третокласен [[Републикански път III-358]] от Държавната пътна мрежа [[Троян]] – [[Тетевен]] – [[Ябланица]].
По-голямата част от планината попада в границите на [[Орнитологично важни места|орнитологично важното място]] „Васильовска планина“. Неговата площ е 4548 ha. В най-югоизточната
== Вижте още ==
Ред 42:
== Източници ==
* {{cite book | last = Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ | year = 2011 | title = Голяма енциклопедия България. Том 4 | publisher = Книгоиздателска къща „Труд“ | location = София | pages = 1316 | isbn = 9789548104265 | lang = bg }}
* {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://visitcentralbalkan.net/bg/pages/read/o:васильовска-планина | заглавие = Васильовска планина | достъп_дата = 15
* {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bspb.org/ovm.php?id=109&menu_id=65 | заглавие = Васильовска планина | достъп_дата = 15
* {{грб|98 – 99}}
| |||