Уикипедия

Санширо Сугата: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м без точка след м; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 146:
След завършването на филма „Жребчето“ (реж. Каджиро Ямамото), Акира Куросава е освободен от задълженията си на асистент-режисьор от Ямамото. Той започва да се занимава с писането на сценарии. Някои негови творби печелят награди в конкурси, други пише за различни японски кинокомпании („[[Тохо]]“, „Даиеи“), за да се издържа. Получава предложение да направи филм по един свой сценарий „Немецът от храма Дарумадера“. В етапа на подготовка обаче продукцията е закрита, заради въведеното военновременно ограничение върху филморазпространението. Сценарият е одобрен от компанията, но отхвърлен от Управлението за цензура на Министерството на вътрешната работа. Още няколко сценария на Куросава са спряни от там: „Хиляда и една нощ в леса“ и „Цветето на Сан Пагита“. След тяхното „погребване“ бъдещият кинорежисьор пише „На 300 ри в тила на противника“, по приключенския роман на Хотаро Яманака, чието действие се развива по време на [[Руско-японска война|Руско-японската война]]. Избира темата, за да премине през Управлението за цензура. Сценарият обаче е отхвърлен, този път от компанията „Тохо“, заради статута на новак в кариерата на Куросава. С помощта на Каджиро Ямамото творбата е публикуване в „Еига хюрон“.{{hrf|Куросава|1989|193-200}}
 
Куросава пише още няколко сценария, съгласно изискванията на времето („Духът на младостта“ и „Триумфът на крилете“). Един ден прочита във вестника обява за излизането на повест озаглавена „Санширо Сугата“. В обявата се споменава само, че книгата разказва за живота на млад майстор по джудо, но това стига да подбуди интереса на бъдещия режисьор. Отива в дома на Нобуйоши Морита -– тогавашният ръководител на плановия отдел на „Тохо“ и го моли да купи правата за екранизацията на „Санширо Сугата“. Морита съветва въодушевения кинотворец първо да прочете творбата и ако е хубаво ще я вземат.{{hrf|Куросава|1989|201-202}}
 
През следващите дни Куросава непрекъснато обикаля книжарниците на Шибуя. Една вечер книгата излиза на пазара и бъдещият режисьор я грабва и изчита набързо. Куросава отива при Нобуйоши Морита, още когато сутринта не е настъпила, и му дава повестта, убеден че от нея ще се получи добър филм.{{hrf|Куросава|1989|202}}
 
На другия ден Томоюки Танака, от плановия отдел, отива при автора на книгата Цунео Томита, за да откупи правата, но се връща без отговор. Същият този ден още две филмови компании -– „Даиеи“ и „Шочику“ се обръщат към Томита за екранизация на „Санширо Сугата“. И двата филморазпространителя обещават за ролята на главния персонаж звезди от първа величина. Решението за правата обаче взема съпругата на писателя, която била чела за Куросава в някакво списание. Тя смята, че бъдещият режисьор има многообещаващо бъдеще и склонява Томита да продаде повестта си на „Тохо“.{{hrf|Куросава|1989|202-203}}
 
Куросава пише сценария по „Санширо Сугата“ на един дъх и веднага го дава на своя ментор Каджиро Ямамото за забележки. По това време Ямамото снима „Морски сражения от Хаваите до Малая“ и няма особено свободно време. Режисьорът обаче намира начин да погледни бъдещия кинопродукт и дава своето одобрение на бившия си асистент-режисьор.{{hrf|Куросава|1989|203-204}}
Ред 160:
Снимките на ''Санширо Сугата'' започват през [[1942]] г. в една местност край Йокохама. Първият кадър от филма, който е и първата самостоятелна режисьорска работа на Куросава, е когато Сугата и неговия учител Шогоро Яно се качват по дългите стълби на шинтоиския храм. От началото младият кинотворец изпитва притеснение, но в процеса на работа напрежението бързо изчезва.{{hrf|Куросава|1989|206}}
 
Някои от сцените търпят критика, като например тази, в която Сугата се хвърля във водите на блатото, за да докаже жертвоготовността си. Изпълнителят в ролята на младия джудо майстор -– Сусуму Фуджита, след време споменава на Куросава, за един кинорежисьор, който разкритикувал този епизод. По-специално, казал че лотосът не разцъфва през нощта и когато цветовете му се разтварят не се чува никакъв звук. Куросава обаче подчертава, че главният персонаж е седял цяла нощ във водите до сутринта и се е постарал да предаде това чрез кадрите. А колкото за звука от цветето, един ден режисьорът отива късно сутринта в парка Уено, за да се увери дали са верни приказките, че когато чашките на лотоса се разтварят, се чува тих, но ясен звук. Край едно езеро в парка той чува едвам доловим звук.{{hrf|Куросава|1989|208}}
 
Куросава определя работата си по първата си лента като удоволствие. Бюджетът на филма е малък, но екипа прави всичко възможно, за да угоди на режисьора, за негова изненада. Кинотворецът усеща разликите в работата на режисьора и асистента и като цяло определя направата на ''Санширо Сугата'' като лесна.{{hrf|Куросава|1989|209-210}}
Ред 176:
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] в Япония съществува режисьорски изпити в Управлението на цензура в Министерството на вътрешните работи, в които всеки начинаещ режисьор трябва да се яви заедно с творбата си. В изпитната комисия се канят различни режисьори; в тази на Куросава са поканени Каджиро Ямамото, Ясуджиро Одзу и Томотака Тасака. Ямамото отказва поради неотложни ангажименти.{{hrf|Куросава|1989|214}}
 
Начинаещият кинотворец чака почти три часа преди изпита. Цензорите определят ''Санширо Сугата'' като дълбоко повлиян от англо-американското, което по това време е забранено. Куросава едва сдържа гнева си по време на изпита. Гневното му избухване е спряно от Одзу, който произнася крайната оценка -– „сто“, което е добър резултата, за изненада на разгневения режисьора.{{hrf|Куросава|1989|214-215}}
 
В следващата година [[1944]] филма е орязан, без да се уведоми екипа, с ок. 600 м от лентата. Отрязаната част се изгубва по време на войната.<ref name="critic" />
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Санширо_Сугата“.