Уикипедия

Сатовча: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахната редакция 8807468 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 10:
}}
 
'''Сато̀вчаСато̀вча''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То е административен център на [[община Сатовча]], [[област Благоевград]].
 
== География ==
Ред 17:
== История ==
=== Античност и Средновековие ===
Около селото са открити редица [[Античност|антични]] [[некропол]]и и останки от антично и [[Средновековие|средновековно]] селище, обявени за [[паметник на културата|паметници на културата]]. В местността Жидово е проучен некропол от късното средновековие. Намерени са материали от римската епоха и ранното средновековие.
 
През лятото на 1977 година случайно край селото е намерено съкровище от сребърни западноевропейски и турски монети. Повечето монети са надупчени, което предполага, че са били предназначени за накит. При монетите е открита и огърлица от медни пластини.<ref>{{cite journal
Ред 34:
Според народното предание Сатовча е съществувало преди падането на България под османско владичество под името ''Сватовица'' или ''Сатовица''. В околните местности Кръст, Жидово, Трапи, Мисалково, Скрибина, Радеви ливади и Грамада са съществували малки селища. Местните жители се заселили в днешното село за по-голяма сигурност.
 
[[FileФайл:Satovcha-School.jpg|мини|250п|Сградата на старото българско училище (1992 година).]]
Наименованието на селото вероятно произлиза от старобългарската дума съд (пчелна пита с мед) или от личното име Сато.
 
=== В Османската империя ===
Ред 62:
| isbn = 954-9308-51-0
| pages = 15-16
}}</ref> През 1844 г. е построена църквата „[[Света Неделя (Сатовча)|Света Неделя]]“, която днес е паметник на културата. През 1873 г. е открито първото килийно училище в селото, а през 1893 г. -– новобългарско светско училище.
 
[[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Саторшия'' (Satorchia), Мелнишка епархия, живеят 1000 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/24|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Сатофча'' (''Satofcha'') е посочено като село със 125 домакинства и 200 жители [[помаци]] и 180 жители [[българи]].<ref>{{cite book
Ред 121:
== Религии ==
 
[[КартинкаФайл:Satovcha Mosque.jpg|мини|200п|ляво|Джамията в Сатовча.]]По-голямата част от населението на Сатовча (2/3) изповядва [[ислям]]а. В селото има една джамия. [[Православие|Православните християни]] съставляват 1/3 от населението на селото, а в него има също една православна църква - „Света Неделя“. През последните години [[цигани|циганското]] население на Сатовча постепенно минава в лоното на [[Евангелизъм|Евангелистката протестантска църква]]. През 2009 година в циганския квартал е построена и евангелистка църква.
За помаците се смята, че са наследници на преселници от обезлюденото [[богомили|богомилско]] селище [[Букорово]], намиращо се край [[Долен (Област Благоевград)|Долен]] или от принудително разселената богомолска община [[Богомилство|Драговищица]]. На стелата на [[джамия]]та в Сатовча е изписана годината 1341 след [[хиджра]], което отговаря на 1922 година. Сатовча е едно от трите селища в Български [[Чеч]], в което живеят българи християни - другите две са [[Долен (Област Благоевград)|Долен]] и [[Хаджидимово]]. Въпреки че има коренни християни, някои са преселници от [[Беломорие]]то, пристигнали по време на и след Балканските войни.
Ред 132:
 
== Редовни събития ==
Празник на селото -– 6 май.
 
== Личности ==
 
;Родени в Сатовча
* Илия Терзиев -– дългогодишен учител по музика, ръководител на самодейни фолклорни състави, общественик издирил и записал текстове, песни и обичаи от местния и самобитен Сатовчански фолклор;
* Иван Попов -– краевед и автор на книгата ''„Сатовчанските камбани“''.
 
== Литература ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сатовча“.