Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат (Сяр): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране - т. н. --> т.н.; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 29:
[[Файл:ΝΑΟΣ ΠΑΛΑΙΑΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΗΣ ΣΕΡΡΩΝ.jpg|ляво|мини|250п|Общ изглед]]
Първоначалната сграда е вероятно от VI век.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/><ref name="Βιβλιοθήκη Σερρών"/>
Следите от многократните обновявания са видни. Надписът в църквата „ΙΕΡΟC Ο ΦΙΛΙΠΠΟC ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΗC ΤΟΝ CΙΚΟΝ ΕΔΟΜΗ [CΑΤΟ ΚΛΗCΕΙ ΘΕΟΔΩΡΟΥ ΜΑΡΤΥΡΟC ΤΟΥ ΚΑΛΛΙΝΙΚΟ[Υ]“ със споменаването на един мъченик Теодор, показва освещаване на храма в XI или първата третина на XII век, тъй като от края на IX век светецът в православната църква получава две лица - Теодор Тирон и Теодор Стратилат. Първоначално е базилика с трансепт, която претърпява преобразувания при император [[Василий II Българоубиец|Василий ΙΙ]] - светилището получава арки, шест цветни колони поддържат оловния покрив и същевременно разделят храма на три кораба. Вероятно църквата пострадва при превземането на Сяр от цар [[Калоян]] в 1205 година. В 1221 година градът е завладян от [[Теодор Комнин]], който обогатява храма с красиви мозайки. В 1255 година [[Теодор II Ласкарис]] обковава иконите в храма със сребро, заради помощта на светците за отвоюването на падналия в 1254 година в български ръце [[Мелник]]. Декорацията на храма е пищна, описана от [[Йоан Педиасим]]
В храма има ценни съдове, икона на Кира Мария с Богородица, позлатен кръст, днес в [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] в България, позлатените черепи на Теодор Тирон и Теодор Стратилат, мечовете им, костеният жезъл на патриарх [[Генадий Схоларий]].<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/>
Ред 35:
През 1571 г. храмът е ограбен от турците и е претърпява големи щети. В 1602 година митрополит [[Теофан Флорас]] изгражда западната стена, която днес е начало на нартекса, както и женската църква, както пише в своята Серска хроника [[Синодин Попсидеров]]. В същата година, в съзвучие с тенденцията на подмяна на мраморните иконостаси с дървени, е заменен и този в серската митрополия. Новият иконостас за да интегрира органически в олтарното пространство диаконикона и протезиса, без стълбовете на мраморния иконостас, е на основи преди триумфалната арка и обхваща пространството, където са иконите на Христос Благославящ и Богородица Понолитрия са махнати от местата си и до 1868 година няма икона на Христос в целия храм, а икона на Богородица има само на западната стена.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/>
В 1725 година е изписана южната стена на храма при митрополит [[Стефан Серски]].<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/> Църквата пострадва от големия пожар обхванал Сяр през 1849 година,<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_2.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 44-45.]</ref><ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/> при който частично е унищожена мозаечната композиция Апостолски събор. В 1868 година митрополит [[Неофит Петридис|Неофит Серски]] на мястото на чешмата, която преди пожара от 1849 година е разположена в южния двор и се използва за символично измиване на вярващите, построява камбанарията, като вгражда в нея иконата на Христос Благославящ. Вътрешността е осветена от три сребърни полилеи
В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ констатира, че храмът макар и подновен, носи следи от дълбока древност. В него са запазени 6 колони от зелен мрамор и няколко камъка с изображения и гръцки надписи. Григорович не намира тук стари гръцки и сръбски документи за които имал предварителни сведения.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text4.phtml?id=2235 Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.]</ref>
| |||