Свобода или смърт (1903): Разлика между версии

Вестникът е списван от поета революционер [[Пейо Яворов]] с помощник кукушанина [[Димитър Кирлиев]]. Вестникът се хектографира с помощта на желатин и излиза седмично в около сто броя.

Първият брой на вестника излиза на 10 февруари 1903 година като е подготвен по време на срещата на четите от [[Серски революционен окръг|Серския революционен окръг]] в [[Каракьой]], а е отпечатан в [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]]. Кирил Николов Хаджиев твърди, че вестникът е подготвян в [[Лехово (Валовищко)|Лехово]], под прякото ръководство на председателя на революционния комитет [[Никола Хаджиев (Лехово)|Никола Хаджиев]] в различни къщи на селото -– при Папа Стоян, при Костадин и Никола Балеви, при Никола Хаджиев. Яворов живее при Хаджиев от февруари до Великден, когато държи слово в църквата на Лехово, след което се мести при Папа Стоян, където остава до Гергьовден.<ref name="Хаджиев 7">{{cite book |title= Мъртвите не възкръсват: Спомени |last= Хаджиев|first=Кирил Николов|authorlink= |coauthors= |year= 1994 |publisher= Любомъдрие |location=София |isbn= |pages= 7|url= |accessdate=}}</ref> Тиражът на първия е брой е 41 екземпляра.<ref name="ЕПК2 243">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том II |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location=Благоевград |isbn=954-90006-2-1 |pages= 243 |url= |accessdate=}}</ref>

В уводната статия на брой №1 Яворов пише:

От вестника излизат 12 броя -– последният на 21 април 1903 година. В някои от броевете са отпечатани и стихове на Яворов като „Ден денувам – пътища потайни“, „Сън сънувах“ и други. <ref>{{cite book|first=Мерсия|last=Макдермот|title=За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански|year=1987|publisher=Наука и изкуство}}, стр. 109 -– 110.</ref>

{{цитат|През това време —– април 1903 —– вече три месеца аз „просвещавах“ народа в Турско, издавайки седмично по един брой от хектографическия лист „Свобода или смърт?“ —– форматно почти еднакъв с малък, четиристраничен софийски вестник. От село на село, все така: потряба ли да напуснем едно място, аз —– писача, и Мицо Кирилиев —– преписвач, ние се измъкваме дебном с първи мрак и вземаме пътя към друга стряха —– близка един или далечна единайсет часа. Един куриер напред, разклатил глава в широка и безшумна стъпка, развява срещу вятъра изтънелите криле на износен клашник и наподобява из тъмнината птица, която не може да хвръкне. Подир него аз и Мицо, огърнати в широки кепета, провесили манлихери зад рамо, току се препъваме из непознатия път и шепнем проклятия по царски адреси. А подир нас втори куриер води муле, натоварено с „печатарските“ ни принадлежности: тенекиена форма за разливане хектографическата смес, рибена туткал, глицерин, всевъзможни мастила, хартия —– и най-после една-две бомби за в случай, че редакцията се озове натясно...

Вече настанени, ние залавяхме работа —– грижите около „вестника“. Прегънат надве и сложил хартия на коляно, или изтегнат по гърди, аз пиша уводната статия и подавам едно по едно дребни листчета на Мица. Застанал на колене пред газов сандък, той преписва с хектографическо мастило върху голям лист, като извива мъченически врат и дъвче език. Някой от двамата куриери, които местния комитет туря в разположение на „редакцията“ още с присти-гането ни, седи на прага и кърпи цървули или дяла клечка. Но Мицовото перо захваща да провлача влакна от хартията и той ръмжи, чистейки го в късче плат, докато успее да нашари с мастило вред, дето го е прихапало да се почеше. Най-сетне писането ни омръзва— и разхождайки се един срещу други като вълци из клетка, ние подлавяме тихо някоя харамийска песен заглушавана от ударите на стана вън, дето работната домакиня е заседнала още призори.

Уводната статия готова, следваше отдела „Революционна хроника“, после „Народни страдания“ най-сетне едно стихотворение —– дълго колкото останалото място. В тоя ред „вестника“ се нагласяваше да служи повече за агитаторите, отколкото пряко на населението. Отхектографиран в стотина екземпляра —– и при най-затруднителни обстоятелства, това биваше вече извършено към събота-неделя, —– ние го пущахме понеделник заран по четирите македонски ветрища.<ref>Яворов, Пейо. Хайдушки копнения.</ref>}}