Свободна територия Триест: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 1:
[[
'''Свободната територия Триест''' или '''Свободен град Триест''', а понякога и '''Свободната държава Триест''' ({{lang-it|Territorio libero di Trieste}}, {{lang-sl|Svobodno tržaško ozemlje}}, {{lang-hr|Slobodni teritorij Trsta}}) е бивша подмандатна територия на [[ООН]] на територията на Триест с крайградската му територия, на която е придаден статут на [[град-държава]].
Свободната територия Триест е последната брънка от възникналия още през 19 век
От 1382 г. Триест и околностите му са част от [[Свещената Римска империя]] и е етнически смесен град като население. В града живеят [[италианци]], [[словенци]], [[хървати]], а също [[немци]] и [[унгарци]].
През 1921 г. Италия подлага на репресии предимно словенското и хърватско население на града, във връзка с изострените
През 1943 г., след преврата на [[Бадолио]] срещу [[Мусолини]], Триест най-вече предвид стратегическото му местоположение в Адриатика, е незабавно окупиран от [[Вермахт]]а. На 1 май 1945 г. в града влизат едновременно югославски и британски военни части.
Свободната територия Триест е учредена на 10 януари 1947 г. с [[резолюция 16 на Съвета за сигурност на ООН|резолюция на Съвета за сигурност на ООН]] и съгласно условията на мирния договор с Италия в Париж, за да се поддържа баланса на силите на територията в този стратегически, мултиетнически и взривоопасен регион в Европа, а и най-вече с цел да се намали риска от военен конфликт по повод териториалния спор между Италия и Югославия за тази територия. Управлението на територията е поверено на военен губернатор, назначаващ се от страните излъчващи мироопазващи сили на територията. На 5 октомври 1954 г. в Лондон е подписан договор, съгласно който двете зони на свободната територия са поделени между Италия и Югославия, а на 10 ноември 1975 г. свободната територия вече престава да съществува като такава и [[де юре]] с [[договор от Озимо|договора от Озимо]], с което на практика и приключва спора за Далмация.
| |||