Разлика между версии на „Секунда (интервал)“

м
замяна с n-тире; козметични промени
м (Робот Добавяне {{без източници}})
м (замяна с n-тире; козметични промени)
'''Секунда''' ''(от [[латински]] secunda - „втора“)'' е [[музика]]лен [[Музикален интервал|интервал]], при който отстоянието между два [[тон]]а в рамките на диатоничната [[тоналност]] е една степен - например между „до“ и „ре“, „фа“ и „сол“, „сол“ и „ла“, „си“ и „до“ в тоналността до [[мажор]].
 
Секундата може да бъде „малка“ или „голяма“. При малката секунда отстоянието между степените е половин тон, при голямата - цял тон. При натуралния мажор има естествени малки секунди между трета и четвърта; седма и първа степен на лада ''(например до-диез и ре и сол-диез и ла при тоналност ла-мажор)'', всички останали секунди са естествено големи. В [[минор]]ния лад естествените малки секунди са мегду втора и трета, както и между пета и шеста степен на лада ''(например ми и фа, ла и си-бемол при тоналност ре-минор)''. В цитираните случаи знаците за [[алтерация]] присъстват в [[Арматура (музика)|арматураарматурата]]та на нотната запис.
 
Извън натуралния звукоред могат да бъдат добавяни повишени и понижени значения на степените, които съответно определят малки и големи секунди. Това се обозначава със знаци за алтерация, вмъкнати в основния музикален текст (поставят се пряко пред самата нота).
 
Известна е и т.нар. увеличена секунда - ''„хиатус“'' - отстояние на тон и половина в рамките на лада - например между до и ре-диез, характерни за бихармоничния и бимелодичния минор и минор. ''Хиатусът'' е характерен за определени [[фолклор]]ни райони в [[България]], както и за [[Източно църковно пение|източното църковно пеене]].
 
[[Категория:Музикална терминология]]