Селиолу: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 24:
| сайт = [http://suloglu.meb.gov.tr suloglu.meb.gov.tr]
}}
'''Селиолу''' <ref>"Енциклопедия България", т.7, 1988 г.</ref>
== География ==
Градчето се намира североизточно от [[Одрин]], в южното подножие на [[Странджа]].
== История ==
В 19 век Селиолу е българско село в Одринския вилает на [[Османска империя|Османската империя]]. През [[1829]]-[[1830]] година жителите му участват в масовото преселение на българи от източните български земи в [[Бесарабия]], където основават село [[Холмске|Селиоглу]] (Селиогло)<ref>Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 135.</ref>.
Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Сулеоглу (Souléoglou) е село със 160 домакинства и 915 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 42-43.</ref> В селото има българско училище, в което в края на 90-те години на 19 век преподава [[Димитър Даков]], организирал в Селиолу и революционен комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. Най-деятелен работник на ВМОРО е свещеникът от Селиолу поп Георги.<ref>Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., [http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_b5.html стр. 312 - 313.]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 41.</ref> По-късно учител в Селиолу е [[Никола Долапчиев (революционер)|Никола Долапчиев]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 51.</ref>
До 1912 година жителите на Селиолу обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.<ref>История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 101.</ref> Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 118 български семейства или 587 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година двама души от Селиолу са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 877.</ref> По време на войната, в хода на [[Лозенградска операция|Лозенградската операция]] Селиолу и околностите му са сцена на драматични сражения между българската и османската армия.
Ред 40:
Българското население на Селиолу се изселва след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година.
== Личности ==
;Родени в Селиолу
* {{флагче|България}} Никола Панайотов, македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 5 одринска дружина<ref name="moo.531">„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.</ref>
* {{флагче|България}} Стойо Панайотов (1884
== Бележки ==
| |||