Конституция на Сърбия (1888): Разлика между версии

'''Конституцията на Сърбия от 1888 година''' превръща страната в [[парламентарна монархия]] и е в сила до образуването на [[Кралството на сърби, хървати и словенци]] през 1918 година (с прекъсване между 1894 и 1903).<ref>Никифоров, Константин. Парламентаризм в Сербии в XX веке, с. 9, в: [http://inslav.ru/images/stories/pdf/SovSlav/Slav-2004-3.pdf Славяноведение, 2004 (№3)], Москва, Российская академия наук. Посетен на 12.01. януари 2018.</ref>

Т.нар. „Радикалска конституция“ ({{lang-sr|Радикалски устав}}) утвърждава основните правомощия на краля в командването на армията, назначаването на правителствата, свикването и разпускането на парламента, потвърждаването и обнародването на законите. Отменени са важни постановки от [[Конституция на Сърбия (1869)|старата конституция]], които му дават контрол над законодателството – кралят губи правото да управлява пряко с извънредни укази и да назначава част от депутатите.{{hrf|Манчев|1999|131-132}}

Скупщината получава по-голям контрол върху изпълнителната власт, която вече е отговорна не само пред краля, но и пред нея.<ref>{{ cite book | last = Поповић | first = Миливоjе | title = Порекло и постанак Устава од 1888 године | publisher = Универзитет у Београду. Правни факултет | year = 1939 | location = Београд | url = http://www.uzzpro.gov.rs/doc/biblioteka/digitalna-biblioteka/1888-poreklo-i-postanak-ustava.pdf | accessdate = 12.01. януари 2018 | pages = 129-130}}</ref> Народните избраници придобиват и законодателна инициатива (дотогава изцяло в ръцете на назначените от краля министри){{hrf|Поповић|1939|124}}, както и правото да определят държавния бюджет – кралят вече не може да го подновява ежегодно, а само в извънредни случаи за максимум от четири месеца{{hrf|Поповић|1939|127-129}}. Окончателното приемане на законите зависи от краля, който разполага с [[вето|абсолютно вето]].{{hrf|Поповић|1939|126}}