Сенат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м т. е. --> т.е.; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 18:
През III-I в. пр. Хр. Сенатът предварително разглеждал законопроекти, предлагани за гласуване в комиция. На него принадлежало висшето ръководство на военните дела, външната политика, финансите и държавното имущество, надзор над религиозните култове, правото да обявят извънредно положение и др. Сенатът утвърждавал закони и резултатите от изборите, контролирал дейността на магистратите. Под този образ, сенатът фактически осъществявал държавното управление.
Постановленията на сената
В императорската епоха властта на Сената все повече била ограничавана и се състредоточила в ръцете на [[император]]а, въпреки че формално той продължил да се счита за едно от най-висшите държавни учреждения. В действителност Сенатът се превърнал в събрание на представителите на знатните семейства, без да има особено политическо влияние. Постановленията на Сената продължили да имат силата на закон, но се приемали обикновено по инициатива на императора. Като се започне от [[Октавиан Август]], императорът на Рим носил титула „[[принцепс]]“
Броят на сенаторите неведнъж се променял:
* първоначално
* по време на ранната република (до 88 г. пр. Хр.)
* управление на [[Сула]]
* управление на [[Юлий Цезар]]
* управление на [[Октавиан Август]]
* При Исус
* в периода на Късната античност ([[доминат]]а)
Първоначално в Сената влизали само членове на изконно римски фамилии, но от I в. пр. Хр. това право получили и [[италийци]]те, а във времето на [[Римска империя|империята]]
При [[Диоклетиан|Диоклециан]] (края на III в. сл. Хр.) Сенатът бил превърнат в градски съвет на Рим, а при [[Константин Велики]] ([[4 век|IV в. сл. Хр.]]) бил учреден Сенат в [[Константинопол]], равен по права със Сената в Рим.
| |||