Разлика между версии на „Летище Божурище“

м
01 --> януари; козметични промени
м (Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове)
м (01 --> януари; козметични промени)
През пролетта на [[1925]] г. с правителствено решение на летище Божурище от оцелалата база е създадено първото българско самолетостроително предприятие, наречено скромно [[Държавна аеропланна работилница (Божурище)|Държавна аеропланна работилница]] (ДАР) – Божурище разполагаща с всички необходими цехове, халета и лаборатории за индустриално производство на самолети. За пръв началник на ДАР е назначен летецът капитан [[Марко Първанов]], за главен инженер – германският летец инж. Херман Винтер (Hermann Winters), в конструктивното му бюро работят специализиралия в [[Берлин]] инж. [[Цветан Лазаров (инженер)|Цветан Лазаров]], който по-късно замества като началник Първанов, американският възпитаник инж. Кирил Петков, Борис Денчев, Касабов, Стойчев, Бончев и др. През 1925 г. тук са произведени общо 7 броя и с тях за първи път е изпълнена първата въздушна обиколка на България. Това събитие има небивал обществен отзвук, тъй като самолетите са родно производство. В ДАР-Божурище се произвеждат български самолети от 1925 до 1941 г., когато производствената база е прехвърлена в ДСФ Ловеч, тъй като правителството се страхува от бомбардировки, а хангарите в Божурище продължават да се използват за ремонти, обновяване и поддръжка на действащата авиационна техника до 1954 г. когато дейността по национално производство на самолети е преустановено от комунистическото правителство изпълняващо нарежданията от Москва и самолетният парк на ВВС се попълва изключително с внос на самолети от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] До 1941 г. от ДАР са произведени общо 94 самолета от 12 типа, от които самостоятелни конструкции са ДАР-6, ДАР-6А и ДАР-10А на Цветан Лазаров, ДАР-7 и ДАР-8 на Кирил Петков, а останалите – на Херман Винтер<br />.
 
На 5 юли [[1923]] г. България ратифицира Международната конвенция за гражданско въздухоплаване и получава първия си отличителен международен знак за национална принадлежност на гражданските самолети – буквите „В-В“. През [[1924]] г. заедно с „Дирекция на въздухоплаването“ e създадено „Аеропристанище Божурище“. Вестниците и списание „Летец“ дават обширна информация за всички самолети, идващи и отлитащи от Божурище. На летище Божурище редовно се провеждат въздушни празници. На 15 ноември 1923 г. в Аеропланното училище е приет първият следвоенен випуск летци. Със заповед Nо 10/29.01. януари 1924 г. те са зачислени като ученици-летци. Програмата на обучение предвижда то да премине в два етапа. След първия етап (първи пилотски изпит) се получава свидетелство (бревет) за пилот на туристически самолет. След втория етап (втори пилотски изпит) свидетелството се заверява и за пилот на транспортен самолет, но основната част от подготовката на летците и наблюдателите има военна насоченост. Отработва се въздушен бой, бомбардиране, щурмуване, разузнаване.
 
През лятото на 1925 г. на летище Божурище за първи път в България са извършени парашутни скокове от самолет. С десантния парашут, система „Хайнеке“, от самолет Potez.ХVlI от 1000 m височина скачат поручиците Цветинов, Христов, Вълков и Стоев. След двадесет години летище Божурище ще приеме елитната десантна парашутна дружина, която използва просторното летателно поле за провеждане на земни упражнения и парашутни скокове от тримоторните самолети Junkers Ju 52 „Сова“.
През 1931 г. Божурище е част от пътническо-пощенската линия на полската авиокомпания „LOT“ Варшава – Букурещ – София – Солун. След няколко години е организирана новата въздушна линия Белград – София, която работи до избухването на Втората световна война. С тези авиокомпании пътници и поща тръгват от България със самолет за чужбина и обратно.
 
[[FileФайл:BASA-746K-1-84-1 Bozhurishte Airport postcard.JPG|thumbмини|Картичка за строителството на изпитателната станция и лечебницата при летище Божурище. Източник: [[ДА „Архиви“]]]]
На откриването на международните авиосъобщения през Божурище е посветено издаването на специална серия от октомври 1931 година. Първата се състои от 7 марки. В миниатюрите е гълъб, носещ писмо. Авторът е художникът Б. Денев. На марките за първи път има надпис „Въздушна поща“. На 9 май 1932 г. влиза в обращение серия от 3 марки на въздушната Аерофилателна изложба, която се проведжда в [[Страсбург]] (Франция). В миниатюри, рисувани от Н. Бисеров, е изобразен самолет Junkers G-31 над Рилския манастир. Марки били държани преди 20 май за общо 11 дни, по време на изложението в пощенската служба София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Лом, Плевен и Габрово. Марки от тази серия са валидирани със специален календарен щемпел за въздушна поща, но планираните полети по маршрут София – Страсбург не могат да бъдат реализирани и цялата кореспонденция е доставена с железопътен транспорт. През 1932 г. инж. Херман Винтер вече се е върнал в Германия и след Лазаров ръководството на ДАР е поето от златния медалист от Мичиганския университет в САЩ инж. Кирил Якимов Петков.
 
{{Български авиобази}}
{{Портал|Авиация|България}}
 
[[Категория:Паметници на културата в България|Божурище]]
[[Категория:История на авиацията в България]]