Международни стандарти за финансови отчети: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м 01 --> януари
Ред 17:
 
# Старите стандарти с название '''Международни счетоводни стандарти''' (МСС) (с номера от 1 до 41, но техният брой е общо 28, издадени в периода от 1973 г. до 2001 г.).
# Новите стандарти с название '''Международни стандарти за финансово отчитане''' (МСФО в тесния смисъл на това понятие- общо действащи 13. Стандарти, издадени от СМСС, но все още не влезли в сила: МСФО 9 ''Финансови инструменти'' – в сила от 01.01. януари 2018 г.; МСФО 14 ''Регулаторно отсрочени сметки'' – за неопределена дата в бъдеще; МСФО 15 ''Приходи от договори с клиенти'' – в сила от 01.01. януари 2018 г.; МСФО 16 ''Лизинг'' – в сила от 01.01. януари 2019 г.).
# '''Разяснения''' към стандартите '''ПКР''' (Постоянен комитет за разяснения – по името на комитета, който ги е разработвал, издадени с това название до 2001 г.).
# '''Разяснения''' към стандартите '''КРМСФО''' (новите разяснения, издадени от Комитета за разяснения на МСФО, приемник на ПКР, издадени след 2001 г.)
Ред 57:
## ''МСФО 3 Бизнес комбинации'' изисква всички бизнес комбинации да се отчитат по метода на покупката, тъй като се третират като придобивания (пар. 17). СС 22 – Отчитане на бизнескомбинации възприема два вида бизнес комбинации в зависимост от това дали може да се идентифицира придобиващо предприятие или не: придобиване и обединяване на участия, за които съответно се прилагат различни методи на отчитане – метод на покупката (неправилно обозначен като метод на покупко-продажбата) и метод сливане на дялове.
## Според СС 22 – Отчитане на бизнескомбинации може да се признае провизия за предстоящо преструктуриране към датата на бизнес комбинация (както в стария МСС 22). ''МСФО 3 Бизнес комбинации'' не разрешава това.
## МСС 7 регламентира два метода за структуриране на отчета за паричните потоци – пряк и косвен, докато според СС 7 – Отчети за паричните потоци (в сила от 01.01. януари 2008 г.) – само прекия метод. Косвеният метод вече не се допуска съгласно СС 7.
## ''МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки'' изисква корекцията на съществени грешки от минали периоди и презчисления в резултат на промяна на счетоводна политика с обратна сила да се правят с използването само на един подход – чрез корекция на началното салдо на неразпределената печалба или на друг засегнат компонент на собствения капитал ("капиталов подход"), докато СС 8 – Нетни печалби и загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика възприема два подхода (по избор)- препоръчителен (капиталов подход) и допустим алтернативен – чрез отразяване на корекциите в текущата печалба или загуба, както беше в стария МСС 8.
## ''МСС 16 Имоти, машини и съоръжения'' изисква да се начисляват амортизации на амортизируеми активи от момента, когато активът е наличен за употреба, докато СС 4 – Отчитане на амортизациите: от началото на месеца, следващ месеца, в който активът е придобит или въведен в употреба (по-късният).
Ред 65:
## Първоначалните преки разходи по ''финансов лизинг'' при лизингополучателя (ако са за негова сметка) според ''МСС 17 Лизинг'' се капитализират, като се прибавят към сумата, призната като актив (и се амортизират съобразно възприетия от предприятието метод на амортизация на актива)(пар. 24).В СС 17 – Лизинг няма регламент по въпроса.
## Първоначалните преки разходи по ''финансов лизинг'' при лизингодателя (ако са за негова сметка) съгласно МСС 17 се отчитат: (а) като текущи, ако е финансов лизинг на производители и търговци (пар. 46); (б) капитализират се, като се прибавят към вземането по лизинга и водят до преизчисляването на присъщия (ефективен) лихвен процент, който става по-малък, и чрез отчитането на по-малък размер на дохода от лихви се признават като текущи (пар. 38). В СС 17 няма регламент по въпроса.
## СС 16 – Дълготрайни материални активи и СС 38 – Нематериални активи (в сила от 01.01. януари 2008 година) не допускат преоценка по справедлива стойност на дълготрайните материални и нематериални активи за разлика от ''МСС 16 Имоти, машини и съоръжения'' и ''МСС 38 Нематериални активи'', които допускат използването на модела на преоценката (преоценената стойност).
## СС 17 – Лизинг изисква отчитането като актив на финансовите разходи за бъдещи периоди за лихвите по договори за финансов лизинг за целия срок на лизинга при лизингополучателя. Според ''Общите положения за изготвянето и представянето на финансови отчети'' към МСФО такива разходи за бъдещи периоди не са актив (само предплатените разходи отговарят на дефиницията за актив).
## В СС 17 – Лизинг се изисква текущите финансови разходи да бъдат признавани на пропорционална база, докато ''МСС 17 Лизинг'' изисква това да става на база присъщия лихвен процент на лизинговия договор (параграф 20 от МСС 17).
Ред 73:
## Положителната репутация, възникнала при бизнес комбинация (придобиване), се амортизира за максимален срок от 5 г. според СС 22, докато МСФО 3 забранява амортизиране на положителна репутация, тя може само да се обезценява по реда на ''МСС 36 Обезценка на активи''. Отрицателната репутация според СС 22 се признава като приход на части, докато съгласно МСФО 3 се признава като приход еднократно в периода на бизнес комбинацията.
## Първоначалните преки разходи за уреждане на заеми според ''МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване'' се капитализират и признават на части като текущи разходи през срока на заема по метода на ефективния лихвен процент (пар. 43). Според СС 32 – Финансови инструменти те се отчитат еднократно като текущи при получаването на заема. Аналогично е третирането и на начални преки разходи при финансов лизинг съгласно МСС 17 Лизинг и СС 17 – Лизинг.
## ''МСС 34 Междинно финансово отчитане'' разрешава изготвянето на пълни или съкратени (сбити) междинни финансови отчети, докато СС 34 – Междинни финансови отчети – само пълни (в сила от 01.01. януари 2008 г.).
## МСС 38 разграничава нематериалните активи на два вида: (а) нематериални активи с ограничен живот (те се амортизират), и (б) нематериални активи с неограничен живот (те не се амортизират, могат само да се обезценяват). СС 38 – Нематериални активи не прави такова разграничение.
## МСС 39 изисква финансовите активи на разположение за продажба да се преоценяват по справедлива стойност само с използването на капиталовия подход (преоценъчен резерв)(пар. 55 (б)), докато СС 32 допуска използването по избор на капиталов подход или приходно-разходен подход (т. 9.3, буква "б").
Ред 102:
* На 13 октомври 2008 г. Съветът по Международни счетоводни стандарти (СМСС) публикува изменение на '''МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване''' и на МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване, с което се разрешава прекласифициране на финансови инструменти, за които по досегашната версия на МСС 39 това не се позволява. Изменението на МСС 39 дава възможност при редки обстоятелства да се прекласифицират определени финансови инструменти извън финансовите активи, държани за търгуване, и финансовите активи на разположение за продажба. Изменението на МСС 39 и МСФО 7 е прието от Европейската комисия с Регламент (ЕО) № 1004/2008 от 15 октомври 2008 г. (публ. в ОВ от 16 октомври 2008 г., бр.L 275). Най-ранната дата, от която може да се извърши такова прекласифициране, е 1 юли 2008 г. Изменението на двата стандарта е част от серията от стъпки, които СМСС предприе за промяна на счетоводните правила в отговор на финансовата криза. То дава възможност на компаните от ЕС, прилагащи МСФО, да преодолеят неблагоприятни загуби от спад в пазарните цени на силнорискови ценни книжа и други финансови активи. С изменението се намаляват различията между МСФО и Общоприетите счетоводни принципи на САЩ в тази област.
 
* През март 2009 г. СМСС издаде изменение на '''МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване''' – „Подобряване на оповестяването за финансовите инструменти (изменение на МСФО 7)”. което влиза в сила от 01.01. януари 2009 г. С изменението на МСФО 7 се въвежда изискването за тристепенно равнище на йерархия при оповестяването на информация за справедливата стойност на финансовите активи и пасиви, чиято последваща оценка е справедливата стойност, и допълнителни оповестявания за ликвидния риск. Изменението на МСФО 7 е прието от Европейската комисия с Регламент (ЕО) 1165/2009 от 27 ноември 2009 г., публ. в ОВ, бр. L 314.Изменението на МСФО 7 представлява част от усилията на СМСС да се преодолеят последиците от финансовата криза и в отговор на очакванията на Г-20 в тази насока.
 
* През април 2009 г. СМСС издаде проект с название “'''Подобрения на Международните стандарти за финансово отчитане'''” – втори по рода си (първият беше издаден през май 2008 г., в сила от 01.01. януари 2009 г.), с които се правят промени в 12 стандарта като част от програмата за годишни подобрения на стандартите. С този проект се внасят необходими, но не толкова спешни изменения на МСФО. Повечето от промените влизат в сила от 01.01. януари 2010 г., въпреки че се разрешава и по-ранното им прилагане. Подобренията на МСФО от април 2009 г. са приети от Европейската комисия с Регламент (ЕО) 243/2010 от 23 март 2010 г., публ. в ОВ, бр. L 77.
 
* На 12 ноември 2009 г. СМСС издаде нов стандарт – '''МСФО 9 Финансови инструменти''', като първи етап от проекта за замяната на ''МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване''. Новият стандарт влиза в сила от 1 януари 2013 г., като по-ранното прилагане се разрешава, в т.ч. и за финансовите отчети за 2009 г. Засега стандартът не е приет от Европейската комисия.
Ред 119:
 
 
● На 6 май 2010 г. СМСС издаде “'''Подобрения на Международните стандарти за финансово отчитане'''” (Подобрения на МСФО от май 2010 г.), с които се внасят незначителни промени в осем МСФО и едно разяснение: МСФО 1 Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансово отчитане, МСФО 3 Бизнес комбинации, МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване, МСС 1 Представяне на финансови отчети, МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия, МСС 31 Дялове в съвместни предприятия, МСС 34 Междинно финансово отчитане и КРМСФО 13 Програми за лоялност на клиентите. Това са третите поред годишни подобрения, издадени от СМСС. Те влизат в сила от 01.01. януари 2011 г. Приети са за приложение в ЕС с Регламент (ЕС) № 149/2011 от 18 февруари 2011 г., Официален вестник, бр. L 46 от 19.2.2011 г.
 
 
● На 16.06.2011 г. СМСС публикува '''изменение на МСС 1 Представяне на финансови отчети''' с название "Представяне на компонентите на друг всеобхватен доход". То е резултат от работата по съвместен проект с американския Съвет за стандарти за финансово отчитане (FASB). Изменението е прието за приложение в ЕС с Регламент (ЕС) № 475/2012 от 5 юни 2012 г., Официален вестник, бр. L 146 от 06.06.2012 г. Промените влизат в сила след 01.07.2012 г. (за България – от 01.01. януари 2013 г.). С изменението на МСС 1 се въвеждат две основни промени: (1) Изменя се названието на отчета за всеобхватния доход на „отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход”. (2) Изисква се групиране и представяне на статиите на другия всеобхватен доход в зависимост от възможността им да бъдат прекласифицирани в бъдеще.
 
== Вижте също ==