Уикипедия

Николай Хайтов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 26:
 
== Биография ==
Роден е на [[15 септември]] [[1919]] г. в село [[Яврово]], [[област Пловдив|област Пловдив.]] Завършва прогимназия в родното си село. Работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село [[Крумово (Област Пловдив)|Крумово]], [[Пловдив]]скоПловдивско в продължение на три3-четири4 години. През [[1938]] г. завършва гимназия в [[Асеновград]]. ПрезЗавършва [[1943]]Лесовъдния г.отдел завършвана вАгрономическия Софияфакултет [[Лесотехническив Софийския университет|Лесотехническия факултет]]през 1943 г. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив. От 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичево, Девинско и в Горско стопанство – Сапарева баня. От [[1951]] г. е инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство „Боровец“, Самоковско. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си заради незаконни доходи, според публикация във в. „Работническо дело“. По-късно присъдата е отменена, но две години е безработен. Принуждава се да търси препитание с писане на очерци и големият му литературен талант веднага е забелязан, като е вербуван за агент на ДС, Шесто управление, с псевдоним Горския. В Комдос се пази картончето, според което достига до чин полковник от ДС с право на шофьор.
 
През 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в [[Лесичово]], Девинско и в Горското стопанство в [[Сапарева баня]]. Инженер-лесовъд е в Радуилския участък в горско стопанство „Боровец“, Самоковско от 1951 г. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си заради незаконни доходи, според публикация във в. „Работническо дело“. По-късно присъдата е отменена, но 2 години е безработен. Търси препитание с писане на очерци. Вербуван е от Шесто управление на [[ДС]], с псевдоним '''Горския'''. В Агенцията по досиетата се пази картончето, според което достига до чин полковник от ДС с право на шофьор.
Първият му очерк е публикуван през [[1954]] г. в списание „[[Септември (списание)|Септември]]“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ („Случай без прецедент“) и нов очерк. Пише очерци за вестник „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957 г. От 1959 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник [[Народна култура]] и списание „Наша родина“. От 1975 до 1977 е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 г. и секретар на СБП (1966 – 1968).<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 331</ref>▼
 
▲Първият му очерк е публикуван през [[1954]] г. в списание „[[Септември (списание)|Септември]]“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ („Случай без прецедент“) и нов очерк. Пише очерци за вестник „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957 г. От 1959 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник [[Народна култура]] и списание „Наша родина“. От 1975 до 1977 е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 г. и секретар на СБП (1966 – 1968).<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 331</ref>.
През 1966 г. става главен редактор на списание „[[Родопи (списание)|Родопи]]“, което през следващите години е сред основните поддръжници на [[Възродителен процес|Възродителния процес]] сред помаците, а след това и сред турците. Хайтов се превръща в един от неговите популярни идеолози и съветник на Тодор Живков по този въпрос.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 63 | isbn = 9789542802914}}</ref>▼
 
▲През 1966 г. става главен редактор на списание „[[Родопи (списание)|Родопи„Родопи“]]“, което през следващите години е сред основните поддръжници на [[Възродителен процес|Възродителния процес]] сред помаците, а след това и сред турците. Хайтов се превръща в един от неговите популярни идеолози и съветник на Тодор Живков по този въпрос.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 63 | isbn = 9789542802914}}</ref>.
През [[1967]] г. излизат знаменитите му „[[Диви разкази]]“, авторството на които е спорно. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди [[Език (лингвистика)|езика]], включително [[китайски език|китайски]]. През [[1989]] г. излизат „[[Избрани произведения (Николай Хайтов)|Избрани произведения]]“ в три тома.▼
 
▲През [[1967]] г. излизат знаменитите му „[[Диви разкази]]“, авторството на които е спорно. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди [[Език (лингвистика)|езика]], включително [[китайски език|китайски]]. През [[1989]] г. излизат „[[Избрани произведения (Николай Хайтов)|Избрани произведения]]“ в три3 тома.
 
Хайтов пише над 10 [[пиеса|пиеси]], 800 [[статия|статии]] и рецензии. Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.
 
Николай Хайтов е председател на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] (СБП)]] от [[1993]] до [[1999]] г., като преди това е негов секретар от [[1966]] до [[1968]] е негов секретарг. Бил е председател на Творческия фонд на СБП, но е отстранен тихомълком, след като се разразява скандалът около самоволното му влизане в жилището на писателката [[Яна Язова]] през 1974 г. и кражбата на оригиналите на неиздадените ѝ приживе романи, вкл. и ръкописа на романа ѝ „Левски“. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП.
 
Николай Хайтов има двама2 синове и една дъщеря:– [[Александър Хайтов|Александър]] – (скулптор,) и Здравец – (архитект), и дъщеря – Елена Хайтова.
 
Женил се е три3 пъти, последната му съпруга е [[Жени Божилова]].
 
Умира на 82-годишна възраст на [[30 юни]] [[2002]] г. от [[левкемия]] и е погребан в ЦентралниЦентралните гробища –в София.
 
== Признание и награди ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Николай_Хайтов“.