Сигурд Слембе: Разлика между версии

[[ImageФайл:Haraldsonnenes_saga-Sigurd_Slembe_hudflettes-W._Wetlesen.jpg|thumbмини|300 px|leftляво|Окованият Слембе преди екзекуцията, гравюра от края на 19 в.]]

През [[1136]] г. Сигурд Слембе се връща в Норвегия и заявява правата си над престола като изисква [[Харалд IV|Харалд Гиле]] като негов полубрат да го признае за съвладетел. Харалд отказва и Слембе с помощта на верни хора организира една нощ убийството му в една от спалните на двореца. С това обаче си спечелва неприязънта на народа и е принуден да бяга и да се укрива. На трона се възкачват двамата невръстни синове на Харалд Гиле - [[Сигурд II|Сигурд II Мун]] и [[Инге I|Инге I Крокрюг]], които си поделят страната. В опит да намери поддръжка Слембе измъква [[Магнус IV|Магнус IV Слепия]] от манастира, в който е заточен, и с негова помощ набира голяма войска, но в последвалата битка с войските на Инге I търпят поражение и това ги принуждава да заминат да търсят помощ в Дания. Датският крал Ерик II се отзовава и ги снабдява с наемници. На [[12 ноември]] [[1139]] г. се състояла голямата морска битка между претендентите за трона и малолетните норвежки крале. Слембе и Магнус IV разполагали с 30 кораба и датски воини, но независимо от численото превъзходство в хода на битката датчаните започнали да напускат бойното поле. В разразилата се битка Магнус Слепия бил убит с копие, а Слембе успява да скочи от кораба си и опитва да доплува до един от островите като се прикривал с щита си, за да не бъде разпознат, но въпреки това бил разкрит и заловен. Слембе бил предаден на роднините на един от убитите воини, които го подложили на жестоки мъчения -– смазали ръцете и краката му със секири, смъкнали скалпа му и одрали кожата на гърба му. Слембе изтърпял мъченията без да трепне. Накрая счупили гръбнака му и вече мъртвото му тяло обесили, отсекли главата и затрупали трупа с камъни. По-късно обаче приятели на Слембе изровили останките му и ги отнесли в град Алаборг, където ги погребали в църквата Св.Мария.