Музей на социалистическото изкуство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м 01 --> януари |
||
Ред 21:
'''Музеят на социалистическото изкуство''' е [[музей]] в [[София]], филиал на [[Националната художествена галерия]].
Това е първата музейна институция в България, предназначена да събира, опазва и представя образци на [[Изкуство на България|българското изкуство]], създадени през [[Народна република България|периода 1944 – 1989 г.]], тематично свързани с епохата на [[социализма]].<ref name=alpha>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://mc.government.bg/newsn.php?n=2707&q=%EC%F3%E7%E5%E9+%ED%E0+%F1%EE%F6%E8%E0%EB%E8%F1%F2%E8%F7%E5%F1%EA%EE%F2%EE+%E8%E7%EA%F3%F1%F2%E2%EE|заглавие=На 19 септември в 11.00 ч. ще бъде официалното откриване на новия музей на социалистическото изкуство в София|достъп_дата=24
Музеят е открит на [[19 септември]] [[2011]] г. с тържествена церемония, на която присъстват премиерът [[Бойко Борисов]], вицепремиерите [[Цветан Цветанов]] и [[Симеон Дянков]], министърът на регионалното развитие [[Лиляна Павлова]], кметът на София [[Йорданка Фандъкова]], депутати и други официални лица. [[Свещеник]]ът Ангел Ангелов от [[Света София (София)|православния храм „Света София“]] отслужва празничен [[водосвет]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://novinar.bg/news/bojko-se-divi-pred-tkzs-v-sotc-muzeia_MzY4ODs0NQ==.html | заглавие =Бойко се диви пред „ТКЗС“ в соц музея | достъп_дата =09.06.2015 | фамилно_име =Николов | първо_име =Димитър | дата =19.09.2011 | издател =в. Новинар }}</ref>
Ред 42:
Звезда №2 е от синтетичен [[рубин]]. Според проектните оценки на съветските специалисти, рубинената звезда трябва да е с диаметър 3 метра, опорната ѝ част (шпилът) – 2 м, а тежестта да не е повече от 1200 кг. Звездата е произведена с диаметър 2,5 метра, защото условието е да бъде по-малка от [[СССР|съветската]]. Българският проектант е [[архитект]] проф. Иван Иванчев. Максималната дебелина в центъра е 700 мм. Във вътрешността трябва да има източник на светлина с [[мощност]] от 5000 [[ват]]а, който да разпределя светлинния поток равномерно през всички [[фасет]]и на [[рубин]]а. Това става с обемен [[рефрактор]] от огледала. Отделните стъкълца са с размери 800 на 300 мм. Звездата е предвидена за експлоатация при [[температура]] на околната среда от -27,5 <sup>0</sup>С до +37,4 <sup>0</sup>С.
[[Злато|Златното]] покритие на рубинената звезда е направено в завод ''„Комуна“'', [[Сопот]], България. Оборудването е внесено от [[Съветския съюз]]. [[Ноу-хау]]то, производството, амбалажът, опаковката и съоръженията към звездата, поръчана в [[СССР]], са изчислени на 573 246 преводни [[Съветска рубла|рубли]]. Още 14 643 рубли са заделени за допълнителни транспортни и монтажни разходи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=631245|заглавие=Нашата петолъчка по-модерна от кремълската звезда|достъп_дата=24
Звезда №2 е свалена от Партийния дом с решение на 39-тия [[конгрес]] на [[Българската социалистическа партия]]. Асен Панайотов, който тогава е заместник-завеждащ на отдел „Финансово-стопански“ в БСП, си спомня: {{цитат|Свалихме я за 3 мин. към 9 ч. на 4 октомври 1990 г. [[Хеликоптер]] я отнесе в полето на [[Долни Богров]]. В 5 ч. на другата сутрин я натоварихме в ремаркето на военен камион и я върнахме в Партийния дом. Тя е с диаметър 2,5 м и се побираше само в гаража на [[Тодор Живков]]. За да мине през вратата, се наложи да спуснем гумите на камиона. Свалихме позлатените лайстни и ги предадохме с протокол в [[Българската народна банка]]. От тях са свалени около 2 кг златни люспи. Стъклото беше многослойно, техническо, никакъв [[рубин]] не е това. То също бе махнато. [[Армировка|Арматурата]] остана в гаража. Вероятно е предадена за старо желязо.}}
| |||