Отваря главното меню

Промени

м
замяна с n-тире
Основни пътища за предаване на инфекцията са:
 
* Полов път (при възрастни и юноши при хетеросексуални и хомосексуални отношения, както и при хора, занимаващи се с професионални сексуални услуги);
* Чрез заразени медицински инструменти - при използване на заразени с вируса игли на спринцовки, катетри и други подобни. Този начин на заразяване се наблюдава при наркомани.
* По кръвен път (хемотрансфузионен) - с преливане на заразена кръв или нейни компоненти, като кръвна плазма;
* Перинатален - по време на раждане на бебе от болна майка;
* Трансплантационен път - чрез присаждане на заразени органи, както и при изкуствено оплождане със заразена сперма;
* Чрез млякото на заразената майка;
* Професионални или битови наранявания, при които се образуват рани. Хора с такива рани могат да се заразят при пряк контакт с кръв или някои други секрети от болни от [[ХИВ]] инфекция индивиди.
* '''Стадий на първичната [[ХИВ]] инфекция''' - характеризира се с настъпването на симптоми в 80-90 % от заразените. Останалите нямат въобще никакви симптоми, възможно е също те да останат незабелязани. Появават се няколко дни след заразяването и продължават до няколко седмици (в някои случаи месеци). Първоначалните симптоми наподобяват [[грип]]а, или обикновената настинка. Характерни са висока температура, възпалено гърло, гадене, повръщане, кожни обриви, диария, липса на апетит, отпадналост, умора, главоболие, болки в ставите и подуване на шийните лимфни възли. В този период, ако болният няма съмнение за ХИВ инфекция, тя обикновено остава неоткрита. Серологичните тестове (които откриват антитела в кръвта) стават позититивни най-малко месец след заразяването (след 3 до 6 месеца може да се определи с абсолютна точност), защото в началото болестта е все още в инкубационния си период и организма не е изработил антитела срещу вируса.
 
* '''Латентен стадий''' - период, в който липсват каквито и да е било симптоми за инфекция. Заразеният се чувства здрав, но вирусът все още е в него и постепенно намалява защитните сили на организма. Този период продължава от няколко месеца до 10 или повече години (средно от 8 до 10). Откриване на вируса може да стане само с лабораторни изследвания (ХИВ тест).
 
[[Файл:Kaposi's Sarcoma.jpg|мини|200px|[[Сарком на Капоши]] - злокачествено заболяване на кожата, характерно за развития СПИН]]
 
* '''Междинен период''' - характеризира се с увеличените лимфни възли по цялото тяло. В началото това може да се случи с лимфни възли само в една област, но впоследствие се наблюдава на две или повече места (шията, под мишниците, слабините). Границата между този и следващият стадий не е рязка и обхваща няколко месеца, в които бавно започват да се появяват симптомите на развития СПИН.
 
* '''СПИН стадий'''. Когато броя на CD4+ [[лимфоцит]]ите спадне под 200 на микролитър кръв, обикновено става въпрос за развит СПИН, чиито симптоми са много разнообразни. Симптомите на СПИН всъщност са симптоми на болести и състояния, които се развиват при човек с повредена имунна система. Опортюнистичните инфекции са често срещани сред болните от СПИН. Описани са общо 26 вида инфекции, които са характерни за СПИН. Те не се проявяват при хора с нормално работеща имунна система. Най-често това са: бактериални, вирусни и гъбични опортюнистични инфекции, гъбичката кандида (причиняваща [[кандидоза]]), обикновения [[херпес]], [[пневмония]], загуба на тегло, белодробни заболявания, диария, кашлица, недостиг на въздух, отслабване на зрението, възпаление на очите или [[менингит]] или други мозъчни възпаления, различни злокачествени видове [[рак (болест)|рак]] и [[лимфом]]и, [[сарком на Капоши]], припадъци, [[кома]] и смърт.
 
* рутинните кръвни и уринни изследвания не показват съществени отклонения, в тях могат да се открият промени, сочещи някаква вирусна инфекция в организма
* за доказване на опортюнистични инфекции и техните причинители се извършват микробиологични изследвания - изследване на секрети и парченца тъкан от тялото за наличието на необичайните бактерии, гъби, паразити и вируси, предизвикващи опортюнистичните инфекции
* имунологични изследвания - те показват различните параметри на елементите на имунната система, При HIV и СПИН могат да се открият намален брой CD4+ лимфоцити и променени съотношения между отделните видове имунни клетки.
* серологични изследвания - диагнозата "HIV инфекция" или "СПИН" се доказва чрез серологични изследвания; те търсят в кръвта на пациента специфични антитела, насочени срещу вируса HIV или откриват директно вирусни частици. Рутинното изследване за HIV/СПИН е от типа ELISA и открива антитела срещу HIV. Антителата срещу HIV се изработват за 3 до 6 месеца след заразяването, т.е. отрицателен резултат от изследване, проведено по-рано от 6 месеца след рисков сексуален или друг контакт не отхвърля със сигурност HIV инфекция. Тъй като HIV/СПИН е сериозна диагноза, резултатите от ELISA теста за антитела срещу HIV се потвърждават от повторно, по-точно изследване, наречено Имуноблот. Това изследване също изследва антитела срещу HIV, което означава, че резултатът може да е фалшиво отрицателен през първите 6 месеца от рисковия контакт със евентуално заразен от HIV или болен от СПИН. За потвърждаване на диагнозата "HIV инфекция" след положителни резултати от посочените по-горе тестове както и за поставяне на диагнозата в интервала до 6 -ия месец от предполагаемото заразяване се извършва изследване на вирусната рибонуклеинова киселина (РНК) в кръвта или т. нар. "вирусен товар". Това изследване открива директно вируса и е способно да посочи диагнозата още по време на първичната HIV инфекция (или остър HIV синдром), когато тестовете за антитела срещу вируса са отрицателни. Това е важно, тъй като заболяването показва по-благоприятно протичане и по-дълга преживяемост при ранно започнато лечение. Изследването на вирусната РНК се прилага и за преценка на състоянието на кърмачетата, родени от заразени с HIV или болни от СПИН майки. Тези деца могат да бъдат заразени или не с вируса HIV, но всички те носят в кръвта си (в продължение на няколко месеца) антитела срещу вируса, предадени от майката. Преди 15-месечна възраст, диагнозата HIV инфекция може да се постави само чрез изследване на евентуално наличие на вирусна РНК в кръвта на бебето. Смята се, че след тази възраст децата се "изчистват" от майчините антитела и при налична инфекция вече образуват свои собствени антитела срещу HIV.
 
== Разновидности и специфика ==