Синъйчжу: Разлика между версии

'''Синъйчжу''' <ref>„Географски речник на задграничните страни“, Михаил Данилевски, ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1987, стр. 488</ref> и '''Синъйджу''' <ref>[[Български военен атлас]], 1979 г.</ref> (правопис по [[Система на Маккюн-Райшауер|системата на Маккюн-Райшауер]] ''Sinŭiju'') е [[град]] в [[Северна Корея]] на границата с [[Китай]], е административен център на провинция [[Северен Пхьонан]]. Част от града е включена в създадения през [[2002]] година [[Специален административен регион Синъйчжу]], където през 2002 година правителството започва 50-годишен експеримент за специална икономическа зона с функционираща [[пазарна икономика]].<ref>[http://www.econ.bg/news/events/article19841.html Китайски бизнесмен начело на севернокорейска специална икономическа зона], econ.bg, 24 септември 2002 </ref>

Градът се разраства значително по време на японската окупация между [[1910]] и [[1945]], превръщайки се във важен център на транспорта по река Ялуцзян. <!-- Той се намира на десетина километра западно от [[Уйчу]] (всъщност "Синъйчжу" означава "нов Уйчу"). --> И до днес е запазил важността си като речно пристанище. По време на [[Корейска война|Корейската война]] е бил почти изцяло сринат, подобно на всички останали севернокорейски градове, но след края и&#768;ѝ е възстановен изключително бързо.

В Синъйчжу има летище с 1,2-км писта, което прави възможно свързването му по въздух с [[Пхенян]]. Съществуват и железопътни и асфалтови пътища, свързващи града с главните транспортни артерии в страната. Градът е свързан с китайския град [[Андун]] посредством [[Мост на дружбата (Китай - Северна Корея)|Моста на корейско-китайската дружба]], дълъг 944 метра.

Предприятията са предимно от леката промишленост —– [[текстил]]на фабрика, хартиена фабрика и дървопреработвателна фабрика, както и железарски завод и [[ТЕЦ]]. Почти цялата търговия с Китай се осъществява в Синъйчжу. Оттук се внасят и частите, необходими за високотехнологични производства.

Образователните институции в града са няколко —– гимназия, икономическо училище, университет по лека индустрия и висше педагогическо училище. В града има и [[виенско колело]], но то никога не работи заради недостиг на електричество. Китайските туристи от другата страна наемат лодки, за да видят по-отблизо града.