Сирийски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 13:
класификация=<small>{{несистематизиран мъртъв език}}</small>
}}
'''Сирийският език''', наричан понякога в църковнославянските текстове и известен още като '''сирски език''', е [[мъртъв език|мъртъв книжовен език]] на част от сега [[арамейски език|арамейско-говорещите]] християни от Източното Средиземноморие.
Най-широко разпространение и развитие сирския език придобива от II век, когато е преведена Библията в т.нар. превод на "[[Пешита]]" (виж [[Сирски преводи на Библията]]), който се превръща в каноничен за [[Асирийска църква|Асирийската църква]]. Той е много близък до някои от арамейските диалекти, и в този смисъл може да се счита, че на онзи етап в развитието си, макар и само като книжовен език, е бил жив език.
От VII век насетне тази антична издънка на древния арамейски език като своеобразен негов диалект, включително и на някогашната територия на Древна Сирия, започва постепенно да се заменя и подменя с арабски. Така в края на IX век сирийският е бил вече мъртъв език, макар някои книжовници в рамките на църквата да го използват и през X и XI век (виж и [[византийска реконкиста]]). Даже в края на XIII век по времето на [[Кръстоносни държави|Кръстоносните държави]], на сирийски език са написани доста оригинални произведения.
Сирийският език използва и собствена писмено-графична система
== Библиография ==
* ''Церетели. К. Г.'' Сирийский язык. „Наука“, Главная редакция восточной литературы. Москва, 1979.
* ''Сергей Владимирович Лёзов'' Классический сирийский язык // Языки мира: Семитские языки. Аккадский язык. Северозападносемитские языки. Москва, „Academia“, 2009.
* ''Акопян, А. Е.'' Классический сирийский язык. М., АСТ-Пресс СКД ООО, 2010.
'''Граматики''':
|