Уикипедия

Сицилиански войни: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 24:
Гръко-пуническият конфликт е първият сериозен [[външна политика|външнополитически]] в [[история на Картаген|историята на Картаген]]. В епохата на класическата [[древност]] Картаген постепенно се утвърждава като център на [[финикийска цивилизация|финикийската цивилизация]] в Западното Средиземноморие. От средата на [[7 век пр.н.е.]] започва нов период в историята на града, продължил около две столетия. Този период на възход и самостоятелност в изграждането на собствена [[пуническа цивилизация]] е обусловен от два фактора - попадането на [[метрополия]]та последователно под властта на [[Асирия]] и [[Ахемениди]]те, и наложилото се вследствие от това пуническо влияние над финикийските колонии в Западното Средиземноморие. Еманципиран, Картаген започва своя колонизация на [[Южна Италия]], [[Сицилия]] и Западното Средиземноморие, сблъсквайки интересите си с [[елини]]те. В средата на 7 век пр.н.е. е построена първата картагенска колония - [[Ебес]] на [[Балеарски острови|Балеарските острови]]. Използвайки тази си военна колония за своя база, пуните разгромяват основния си финикийски съперник на запад - [[Хадес]], утвърждавайки първенството си над останалите финикийски колонии и започвайки експанзия в Испания (виж и [[картагенски владения в Испания]]).
 
Продължилата експанзия на пуните в Западното Средиземноморие ги среща със съпротивата на голямата гръцка колония на запад -– [[Масалия]] (дн. [[Марсилия]]), подкрепена и от други колонии - [[Майнака]], [[Алоис]] и т.н. В средата на [[6 век пр.н.е.]] центъра на конфликта се пренася в Сицилия, където картагенският пълководец [[Малх]] предприема голям военен поход, с който успява да подчини всички финикийски градове в западната част на острова. По това време пуните установяват дипломатически отношения с Ахеменидите, с цел да ги употребят срещу противника си (виж и [[гръко-персийски войни]]). Картаген влиза в съюз и с етруските с цел да овладее [[Сардиния]] и [[Корсика]]. По този начин през [[535 г. пр.н.е.]] Картаген бележи първия си сериозен външнополитически успех - обединения с етруския [[картагенски флот]] разбива [[древногръцки флот|древногръцкия флот]] в [[битка при Алалия|битката при Алалия]] край остров Корсика. По този начин етруските превземат острова, а пуните заемат южната част на Сардиния, където основават своя колония - [[Нора]]. Този първи сериозен успех е последван от загуба в Испания, където след успеха над [[Тартес]], картагенската армия е разгромена на свой ред от жителите на Масалия, чийто флот разбива картагенския в [[битка при Артемизия]].
 
Гръко-персийските войни (500 -– 449 г. пр.н.е.) благоприятстват Картаген, който предприема широкомащабно настъпление за овладяването на цяла Сицилия, но е спрян с [[битка при Химера|битката при Химера]] през [[480 г. пр.н.е.]]. През [[474 г. пр.н.е.]] етруско-картагенският флот е разбит от гръцкия в [[битка при Куме]], с която загуба пуните окончателно разбират, че завладяването на цяла Сицилия за тях е невъзможно. Загубата на персите в гръко-персийските войни изоставя на произвола на съдбата техния по-малък съюзник в Западното Средиземноморие. Независимо от това, Картаген продължава да разцъфтява насочвайки експанзията си в [[Северна Африка]].
 
== Решаващият сблъсък ==
Разгарът на Сицилийските войни е в Третата сицилийска война с кампанията от 316 -– 310 г. пр.н.е., след [[обсада на Тир|разрушаването на града-майка - Тир]]. Картаген се намесва във вътрешносицилийския конфликт на страната на [[антисиракузка коалиция|антисиракузката коалиция]]. 45 хил. [[картагенска армия]] предвождана от Хамилкар, син на Гизго, се сражава срещу гръцка предвождана от [[Агатокъл]]. През 311/310 г. пр.н.е. картагенската армия обсажда Сиракуза.
 
Притиснат до стената, сиракузкият тиран предприема неочакван ход, подобен на последвалия го такъв след век от [[Сципион Африкански]]. През 310/307 г. се предприема т.нар. [[Африканска експедиция на Агатокъл]], с която главните сиракузки военни сили, натоварени на флот, заобикалят от 15 август 310 г. незабелязано от картагенския Сицилия от север, и дебаркират в близост до нос [[Хермей]] в Северна Африка. Изгаряйки флота си, 3500 сиракузци и 10 хил. наемници предприемат поход към Картаген, където елемента на изненадата е пълен и градът изпада в шок. Организирано е градско опълчение от 40 хил. граждани начело с [[Хано]] и [[Бомилкар]]. Неопитното във военното дело и набързо сформирано картагенското опълчение е напълно разбито и Картаген за първи път в своята история се оказва в критично положение. Извършени са жестоки жертвоприношения на около 200 знатни деца от известни картагенски фамилии в огнените олтари на [[Молох]] - за спасението на града. Картагенският флот, известен за случилото се, се завръща край бреговете на Африка. На страната на Агатокъл застават [[либийци]]те. Сиракузкият тиран успява да сформира широка коалиция, привличайки на своя страна управителя на Киренайка [[Офелас]], който е подчинен на [[Птолемей I Сотер]], но избухналият конфликт между Агатокъл и Офелос успява да спаси от сигурна гибел Картаген. Офелос е убит от Агатокъл в опит да бъде отстранен като противник при поделянето на бъдещото картагенско наследство, като Агатокъл присъединява войската на съперника си към своята. В хода на бойните действия в Северна Африка е превзета [[Утика]] през 308 г. пр.н.е., а жителите ѝ изклани, след което пада и [[Бизерта]]. Междувременно избухналият вътрешен конфликт между агатокъловия син [[Архагат]] и пълководеца [[Евмах]] правят възможно картагенците да всеят разединение сред гръцки сили. Агатокъл се завръща в Сицилия да стабилизира фронта, тъй като е известен за островна картагенска победа.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сицилиански_войни“.