Скенер: Разлика между версии

 

[[Файл:Scanner.view.750pix.jpg|мини|Скенер]]

 

Основният принцип на скенера е подобен на системата на [[факс]]а, като и двата апарата интегрират предавател и приемник в едно устройство. Факс апаратът обаче (понеже предназначението му е да предава и приема изображения) осъществява връзка с друг факс апарат на друго място, като единият предава, а другият приема изображението.

Оспорваният „баща“ на скенерите е шотландският физик и часовникар [[Александър Бейн]] (1818-1903). През [[1843]] Бейн предложил система за фототелеграф въз основа на откритието на френския физик [[Александър Едмон Бекерел]], направено няколко години по-рано. Бекерел открил, че когато 2 метални части се потопят в [[електролит]], при осветяването на единия метал в системата се създава електрически товар. Бейн предположил, че това може да позволи предаването на метални знаци по химически начин. По-късно неговият предаващ апарат използвал детектор, монтиран на края на махало, което се люлее пред обекта и го сканира линия след линия. При преминаването на детектора пред мастилена област електрическият сигнал, който той излъчвал, се различавал от този на местата без мастило. Този сигнал съдържал изходното изображение, раздробено на малки порции за предаване. Сигналите се предавали по телеграфна жица до приемащото устройство, което ги прилагало върху химизирана хартия, за да възстанови изображението. Проблемът със синхронизирането на 2-те устройства бил решен с използването на големи [[метроном]]и, настроени с един и същи период.

 

 

Като откривател на скенера се счита [[Рудолф Хел]] (1901-2002), чийто ''„Hellschreiber“'' ([[1929]]) се разглежда като първата форма на съвременния скенер ([[1963]]). Повечето съвременни скенери имат като опция приставки за сканиране на [[диапозитив]]и.