Руси Лудогоров: Разлика между версии

| описание =

| прякор =

| роден-страна = [[Османска империя]]

| починал-страна = [[България]]

| години на служба =

| звание = [[полковник]]

Роден на 20 март 1869 г. Завършва [[Национален военен университет|Военното училище в София]] през 1890 г. и Артилерийската инженерна школа в [[Торино]]. Служи във втори артилерийски полк. Старши офицер в Телеграфната дружина, командир на рота във Втора интендантска дружина, завеждащ специалната част на Втора помощна дружина, дивизионен инженер във Втора пехотна тракийска дивизия, завеждащ учебната команда на Телеграфната дружина, началник на Управление „Железопътни съобщения“ и командир на железопътна бригада.<ref>{{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 2 | page = 188}}</ref> Изследва бойната дейност на инженерните и железопътните войски по време на войните.

 

 

По време на неговото командване е постигната може би най-голямата военноморска победа на Българския флот с поразяването на турския крайцер „Меджидие“ от торпедоносеца „[[Дръзки]]“, командван от мичман [[Георги Купов]]. Със съгласието на подполковник Лудогоров, в качеството му на началник на Флота, и по указание на лейтенантите [[Неделчо Недев]] и Сава Стефанов кондукторът (най-високо флотско старшинско звание тогава) Митьо Раев е натоварен със задачата да улавя с радиостанцията на крайцера „[[Надежда (кораб)|Надежда]]“ новини от германската радиостанция „Науен“ (край Берлин) – не само за военните, но да предоставя информация и на обществото чрез вестниците.