Скопски конгрес на ВМОРО (1905): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
|||
Ред 6:
| участници =
| място = [[Кнежево (община Кратово)|Кнежево]], [[Османска империя]]
| дата = 2
| резултат =
}}
[[
'''Кнежевският конгрес''' е конгрес на [[Скопски революционен окръг|Скопския революционен окръг]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], който се провежда от 2 до 7 януари 1905 г. в [[Осоговска планина|Осоговската планина]] над село [[Кнежево (община Кратово)|Кнежево]], [[Кратово|Кратовско]].<ref name="Абазов 35">{{cite book |title= Войводата Славчо Абазов 1883 - 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност |last=Абазов |first=Славчо Славчов |year=2011 |publisher=Ауто прес |isbn=978-954-92630-2-2 |pages=35 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%87%D0%BE%20%D0%90%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%201883%E2%80%931928.pdf }}</ref>
Ред 15:
Конгресът е проведен като част от серията окръжни конгреси, предшестващи [[Рилски конгрес на ВМОРО|общия конгрес]], предвиден за заздравяване на организацията след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] и за изготвяне на мерки срещу появилите се [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбска]] и [[гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцка пропаганда в Македония]]. Злетовското село Кнежево е избрано поради планинския терен и близостта до границата с Княжество България, която би позволила леснно оттегляне при евентуално разкриване на конгреса от страна на османските власти.<ref name="Абазов 35"/>
== Делегати ==
[[
На конгреса делегати са 20 нелегални и легални дейци, а за охрана на конгреса се грижат близо 250 четници.<ref name="Абазов 37">{{cite book |title= Войводата Славчо Абазов 1883 - 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност |last=Абазов |first=Славчо Славчов |year=2011 |publisher=Ауто прес |isbn=978-954-92630-2-2 |pages=37 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%87%D0%BE%20%D0%90%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%201883%E2%80%931928.pdf }}</ref> Делегати по право са околийските воводи - скопският [[Ефрем Чучков]], щипският - [[Мише Развигоров]], велешкият - [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]], кочанският - [[Кръстьо Българията]], кратовският - [[Атанас Бабата]], паланечкият - [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]], кумановските - [[Константин Нунков]] и [[Панайот Байчев]].<ref name="Абазов 35"/><ref>{{cite book |title= Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник|last=Николов |first= Борис Й|year= 2001|publisher= Издателство „Звезди“ |location=София |isbn= 954-9514-28-5 |pages= 15 }}</ref>
Легалните дейци са обозначени в протоколите само с инициали, за да не бъдат идентифицирани при евентуално попадане на документите в османски ръце.<ref name="Абазов 36">{{cite book |title= Войводата Славчо Абазов 1883 - 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност |last=Абазов |first=Славчо Славчов |year=2011 |publisher=Ауто прес |isbn=978-954-92630-2-2 |pages=36 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%87%D0%BE%20%D0%90%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%201883%E2%80%931928.pdf }}</ref> Секретар на конгреса е [[Тодор Александров]], наскоро излежал присъда в [[Куршумли хан]],<ref>{{cite book |title= Последният цар на планините |last= Добринов|first=Дечо |year=1992 |publisher= Македония |location= София |pages= 20 }}</ref> който в края на декември след опит за арест става нелегален заедно с учителя [[Стоян Мишев]].<ref name="Абазов 35"/>
== Решения ==
Съставен е дневен ред в седем точки: дейността на организацията до конргреса и за в бъдеще, разглеждане на проектоуставите, правилниците за четите, директивата на Серския и Струмишкия революционни окръзи и „Основите на организацията“ от Христо Матов, избиране на задграничен представител, отношенията спрямо чуждите влияния и въоръжените пропаганди, и последно въпроси от икономически характер.
На конгреса се приемат принципите на [[Христо Матов]] за автономията, на вътрешността, на революционната борба, на политико-икономическа почва и на самостойността. Категорично се взема съгласие за активна борба със [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] и [[сърбомани]]те. Избрано е окръжно ръководно тяло, с председател Даме Груев, задграничен представител [[Иван Гарванов]], посочва районните войводи и разрешава някой временни и вътрешни въпроси.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/30.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр. 362 - 366.]</ref>
Избрани са нови районни войводи: Стефан Димитров във Велешко, Мише Развигоров в Щипско, поручик Спасов в Кратовско, Петър Ангелов в Паланечко, Панайот Байчев в Кумановско, а в Скопско и Кочанско се предвижда окръжното тяло да назначи войводи.<ref>Протокол от конгреса, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893
По въпросите с икономически характер е решено:
Ред 36:
През октомври 1905 година [[Хюсеин Хилми паша]] се сдобива с автентичен протокол от заседанията на Първия скопски окръжен конгрес.<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, Илинденска организация, София, 1943 г., стр. 366-369.</ref>
== Галерия ==
<gallery class="center">
Image:Gruev Razvigorov Chuchkov Babata.jpg | Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков, Атанас Бабата. (Снимката е от времето след конгреса)
| |||