Скопски революционен окръг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 4-цифрени числа без интервал; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 4:
== Начало на революционната дейност ==
Условията за революционна дейност в окръга са силно затруднени. Военногеографските причини за това са големите реки [[Вардар]], [[Брегалница]] и [[Пчиня]], които прерязват областта и затрудняват придвижването, както и обширните полета
Други причини за слабата революционна активност на окръга са дейността на [[Сръбска пропаганда в Македония|Сръбската пропаганда в Македония]] и започналите в 1901 година борби за надмощие между ВМОРО и [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]]. [[Винишка афера|Винишката афера]] от 1897 година и масовите арести на българи, проведени непосредствено след [[Солунски атентати|Солунските атентати]] от април 1903 година, допълнително усложняват работата на революционните комитети. Ръководители на окръга като [[Петър Попарсов]], [[Бано Кушев]], [[Андрей Кожухаров]] и други са арестувани и интернирани<ref>Илинденско-Преображенското въстание 1903, Военно издателство, София, 2003, стр.274-276</ref>.
Ред 21:
== Илинденско-Преображенско въстание ==
През април-май 1903 година Високата порта извършва мобилизация и предислокация на военните си части в Скопския санджак, като около 80 000 войници са разположени в Скопска каза и граничещите с България
В средата на август 1903 година окръгът остава без действащи въоръжени сили, но в края на месеца от България започват да навлизат нови чети. [[Владислав Ковачев]] и [[Атанас Бабата]] с 100 души четници дават голямо сражение на аскер от 300 души в планината Плавица, след което се изтеглят обратно в България. Четите на [[Христо Чернопеев]], [[Георги Тренев]], [[Делчо Коцев]], [[Петър Самарджиев]], [[Панайот Байчев]] и [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]] (близо 300 души) са предназначени за различни райони, но на 4 септември са открити в Кочанско, не издържат натиска на 5-6 000 редовна турска войска и се разпръскват, а оцелелите се изтеглят към България. На 12 септември четите на [[Никола Дечев]], [[Иван Топчев]], [[Григор Манасиев]], [[Атанас Мурджев]] и [[Тома Пожарлиев]] (113 души) са открити от 7000 аскер между кратовските села Луково и Емирица, оцелелите четници се изтеглят към България. На 19 септември четата на Пантелей Константинов (80 души) на връх Китка в Осогово малко след границата е открита от аскер и ден по-късно се изтегля в България с един ранен, а турците дават между 65-250 убити и ранени. Същия ден в Скопски окръг от България навлизат четите на [[Сотир Атанасов]], [[Михаил Ганчев]], Никола Пушкаров, Атанас Мурджев и други (450 души), но също са пресрещнати от многочислен аскер и след нощно сражение се оттеглят в България. Същата чета прави нов опит да навлезе в Македония, но при Пърлица, Кривопаланечко е отблъсната. Сотир Атанасов прави още един опит да навлезе с чета в Македония на 28 септември при Долна Любата, но също е отблъснат. През октомври четите на [[Борис Сарафов]] и [[Андон Кьосето]] си пробиват път от Битолско към България, като водят три сражения във Велешко.<ref>Илинденско-Преображенското въстание 1903, Военно издателство, София, 2003, стр.276-287</ref>.
|